Динки беше казал веднъж, че Школата е единственото място в света, където се чувства в хармония със себе си, и точно поради тази причина иска да го види изравнено със земята. А останките му да се изпепелят, ако може.
— Защото знам в какво лайно се превръщам, когато съм в хармония със себе си — казва той на Тед. — Когато, нали разбираш, съм на кеф.
Спомощникът много добре знае за какво става въпрос. Просто всичко в Школата е прекалено хубаво, за да е истинско. Разполагаш се удобно, вземаш си някое списание, започваш да зяпаш снимките на моделите, кинозвездите и колите и усещаш как съзнанието ти се извисява. Лъчът е навсякъде около теб — имаш чувството, че се намираш в някакъв просторен коридор, из който се носят мощни потоци енергия, ала съзнанието ти продължава да се издига нагоре и когато стигне до върха, усещането е неземно.
Може би някога, след като Първоначалието_ се е оттеглило, а гласът на Ган все още е отеквал в измеренията на Макровселената, Лъчите са били гладки и лъскави, но тези дни безвъзвратно са отминали. Сега Пътят на Мечока и Костенурката е неравен и разсипан, осеян с дупки, кратери, могили и пукнатини — множество места, където да вкопчиш пръстите си и да се хванеш. Понякога го дърпаш, а друг път го прояждаш като капка киселина, която може да мисли. Всички тези усещания са неизмеримо приятни. И секси._
Има и нещо друго, но Тед не знае, че е единственият, който го притежава, докато Трампас не му го каже. Трампас няма никакво намерение да му казва каквото и да било, но откакто страда от тази ужасна екзема, нещата стоят доста по-различно. Не е за вярване, че някаква чалната отрепка може да е отговорна за спасяването на Тъмната кула, ала идеята далеч не е толкова безумна, колкото изглежда.
Никак даже.
ДЕСЕТ
— Персоналът на „Синия рай“ наброява около сто и осемдесет души — казва Тед. — Не съм аз човекът, който да ви учи как да си вършите работата, но сега ще ви кажа нещо, което можете да си запишете или поне да запомните. Дежурствата са осемчасови и се поемат от смени, състоящи се от двайсет тахийна, двайсет хума и двайсет кан-той. Тахийните имат най-зорките очи и обикновено се разполагат по наблюдателниците. Хумите патрулират покрай външния обръч на оградата — не забравяйте, че са въоръжени, и то с тежкокалибрени оръжия. За командването отговарят Прентис, Девар-лордът, и Финли о’ Тего, Шефът на охраната — съответно човек и тахийн, — а повечето от блуждачите са кан-той… отрепките, нали разбирате?
Повечето отрепки не се спогаждат с Разрушителите — отношенията им са доста резервирани, ако ме разбирате? Веднъж Динки ми каза, че ревнуват от нас, понеже сме били това, което те наричат „завършени хуми“. Също като човешките стражи, и кан-той носят мозъчни шапки, докато са на дежурство, за да не можем да ги хакнем. Всъщност повечето Разрушители не са се опитвали да хакнат нищо друго освен Лъча в течение на всичките тези години и вероятно няма и да могат, дори и да се опитат — съзнанието е като мускул, който атрофира, когато не се използва.
Пауза. Изпукване на лентата. След което:
— Няма да мога да довърша. Разочарован съм, но не и изненадан. Това ще е последната ми история, приятели. Съжалявам.
Сузана чува как беловласият мъж преглъща — навярно отпива от чашата с вода пред себе си.
— Казах ли ви, че тахийните изобщо не се нуждаят от мозъчните шапки? Те владеят перфектно английски и от време на време съм усещал, че някои от тях имат известни телепатични способности — могат да приемат и изпращат мисли, — ала опитате ли се да проникнете в мозъка им, веднага ще се сблъскате с това сковаващо съзнанието бучене, наподобяващо умствено статично електричество — бял шум. Според мен това е нещо като защитна преграда; Динки пък смята, че самите им мисли звучат така. Както и да е, това само ги улеснява — няма нужда да си слагат мозъчните шапки всеки път, когато излизат навън!