Роланд отвори четири консерви с праскови, подуши ги и кимна.
— Хубави са — рече. — Сладки.
Тъкмо привършваха с угощението си, когато въздухът пред пещерата потрепна и миг по-късно Тед Бротиган, Динки Ърншоу и Шийми Руиз се появиха пред очите им. Заедно с тях, треперещ от страх и облечен в овехтял, избелял гащеризон, беше и Отродът, който Роланд бе поискал да доведат.
— Влезте и хапнете — покани ги любезно Роланд, сякаш в четирима телепортиращи се индивиди нямаше нищо необичайно. — Има предостатъчно.
— Сигурно ще пропуснем закуската — рече Шийми. — Няма ме много в…
Преди да успее да довърши, коленете му се подгънаха и той се строполи пред входа на пещерата — очите му се бяха обърнали, а от ъгълчето на устните му се проточи тънка струйка пяна. Той се загърчи като обезумял на земята; краката му ритаха във въздуха, а гумените му мокасини оставяха хаотични бразди в праха.
Десета глава
Последно съвещание
(Сънят на Шийми)
ЕДНО
Сузана не можеше да повярва, че седем души са способни да предизвикат такъв хаос. Всъщност осем, ако броим и Отрода (чиято заслуга за бъркотията бе значителна). В мига, в който зърна Роланд, той падна на колене, вдигна ръце над главата си и започна да прави теманета на Роланд, като при всеки поклон удряше силно челото си в земята. В същото време се дереше с пълно гърло на причудливия си, богат на гласни език, а погледът му беше прикован в Стрелеца. Това бе напълно достатъчно да убеди Сузана, че нейният дин беше нещо като Бог за тези създания.
Тед също беше паднал на колене, ала поради съвсем друга причина. Беловласият мъж бе обгърнал с длани главата на Шийми, опитвайки се да го успокои. Старият познайник на Роланд вече бе успял да одраска бузата си на един остър камък, на който едва не извади лявото си око. И сякаш това не стигаше, ами и от устата му бе започнало да тече кръв.
— Дайте ми нещо, което да сложа в устата му! — извика Тед. — Хайде, размърдайте се! Ще си разкъса езика!
Дървеният капак от сандъка със сничовете продължаваше да стои подпрян на един от контейнерите. Роланд го стовари върху коляното си — никакви признаци на сухо разкривяване, помисли си Сузана — и го натроши на парчета. Жената грабна една от отломките и забърза към Шийми. Нямаше нужда да застава на колене, понеже винаги беше върху тях. От единия край на отчупената дъска стърчаха трески, ето защо тя я завъртя, преди да я пъхне в устата на телепорта. Той я захапа толкова силно, че Сузана чу как дървото изхрущя.
Междувременно Отродът продължаваше фалцетните си литания. Единствените думи, които се открояваха на фона на неразбираемото му бръщолевене, бяха: „хайл“, „Роланд“, „Гилеад“ и „Елд“.
— Някой да му затвори устата! — извика Динки; в този миг Ко залая.
— Не се занимавай с Отрода, ами хвани краката на Шийми! — сопна му се Тед. — Не му давай да рита!
Динки коленичи и сграбчи краката на гърчещия се мъж — единият беше бос, но другият беше обут в нелепата гумена мокасина.
— Тихо, Ко! — каза Джейк и зверчето се подчини. То стоеше с корем, прилепен към сипея, разперило късите си крачка, а козината му бе настръхнала, създавайки впечатлението, че е двойно по-голям.
Роланд се надвеси над главата на Шийми, подпирайки се с длани на земята. Бе доближил уста до ушите на стария си познайник и сега му шепнеше нещо. Воят на Отрода пречеше на тъмнокожата жена да чуе какво му казва нейният дин, ала въпреки това успя да различи няколко думи: — „Уил Диърборн“, „Всичко е наред“ и „почивка“.
Каквото и да се бе случило, вече отминаваше. Постепенно Сузана се успокои. Тя видя как Динки разхлаби хватката си, готов да я затегне начаса, ако Шийми пак започне да рита. Мускулите около устата на някогашния кръчмарски прислужник също се поотпуснаха и челюстите му се разтвориха. Тъмнокожата жена извади внимателно дъската, взирайки се изумено в обрамчените с кръв дупки — някои бяха дълбоки цял сантиметър, — които зъбите на Шийми бяха пробили в дървото. Прехапаният му език висеше от крайчеца на устните му и това й напомни за изражението на Ко, когато дремеше, легнал по гръб, разперил лапички в четирите посоки на компаса.
Сега единствените звуци бяха фалцетният молебен на Отрочето на Родърик и гърленото ръмжене на скункса, който стоеше до краката на Джейк и наблюдаваше новодошлия, подозрително присвил очи.