— Има ли си име? — обърна се Еди към Тед и Динки, докато си вземаше втора чиния.
— Аз му викам Чъки — каза Динки, — защото ми прилича на куклата от онзи филм на ужасите, който гледах веднъж.
Еди се усмихна.
— „Детска игра“, да. И аз съм го гледал. След твоето кога, Джейк. И доста след твоето, Сузиела. — Косата на Отрода не приличаше особено, но топчестото му, луничаво лице и сините му очи бяха като тези на страховитата кукла. — Според вас ще може ли да пази тайна?
— Ако никой не го попита, ще може — каза Тед. Младият стрелец не остана много доволен от този отговор.
След около пет минути Роланд се присъедини към тях. На лицето му бе изписано доволно изражение. Той приклекна до Тед — ставите не го боляха толкова, когато ги раздвижеше — и попита беловласия мъж:
— Момъкът се казва Хейлис от Чайвен. Някой ще забележи ли отсъствието му?
— Едва ли — рече Тед. — Отродите се събират на групи пред портата зад спалните помещения, търсейки работа. Най-често ги използват за хамалски услуги, а в замяна на труда им ги хранят и ги поят. На никого не му прави впечатление, когато се запилеят нанякъде.
— Добре — кимна Роланд и веднага смени темата: — Колко дълги са дните при вас? Ще има ли двайсет и четири часа от този момент до утре сутринта?
Беловласият мъж бе заинтригуван от въпроса и се замисли за момент, преди да отговори.
— Сложи ги двайсет и пет — рече накрая. — Или дори повече, защото времето забавя хода си, особено на това място. С отслабването на Лъчите се наблюдават все по-големи несъответствия във времевия поток между световете. Навярно той е една от най-уязвимите точки.
Стрелеца кимна. Сузана му предложи да хапне, ала той й благодари и поклати глава. Зад него Отродът седеше на един от контейнерите и зяпаше босите си, покрити с рани крака. Еди бе изненадан, когато видя, че Ко се приближава към Хейлис, а обстоятелството, че зверчето му позволи да го погали по главата с уродливата си ръка, го изненада още повече.
— Има ли време сутринта, когато нещата са малко по-… как да го кажа…
— Когато са по-дезорганизирани? — подсказа Тед.
Стрелеца кимна.
— Чухте ли тръбата сутринта? — попита възрастният мъж. — Точно преди да се появим.
Роланд, Сузана, Еди и Джейк поклатиха глави.
Тед не изглеждаше изненадан.
— Но чухте музиката, нали?
— Да — потвърди тъмнокожата жена и подаде на спомощника нова кутия ноз-а-ла. Той загълта жадно любимата си напитка, а Еди, който го наблюдаваше недоверчиво, потръпна от отвращение.
— Благодаря ви, мадам. Тръбата оповестява смяната на караула. Тогава се включва и музиката.
— Мразя тази музика — процеди Динки.
— Ако има време, когато хватката се поразхлабва — продължи Тед, — това е то.
— В колко часа става това? — попита Роланд.
Тед и Динки се спогледаха. Младежът вдигна рамене и разпери осем пръста. Когато беловласият Разрушител кимна утвърдително, на лицето му се изписа облекчение.
— Да, в осем часа — каза Тед, след което се изсмя и поклати скептично глава. — Доколкото „осем часът“ означава нещо в свят, където затворът ти непрекъснато се мести на изток (или натам, където би трябвало да е изток).
Ала Роланд, който живееше в този разпадащ се свят отпреди Тед Бротиган дори да сънува място като „Алгул Сиенго“, вече бе привикнал с разклащането на непоклатимите природни закони и то не му правеше впечатление.
— Значи имаме около двайсет и пет часа — заключи Стрелеца. — Или по-малко.
Динки кимна.
— Ако очакваш някакъв хаос обаче, забрави. Те са стари кучета и си разбират от работата.
— Предполагам — каза Роланд, — но това е най-доброто, което можем да сторим. — Той се обърна към стария си познайник от Меджис и му махна да се приближи.
ПЕТ
Шийми веднага остави чинията си, пристъпи към Стрелеца и вдигна юмрук към челото си.
— Хайл, Роланд, който се именуваше Уил Диърборн навремето. Стрелеца отвърна на поздрава му и се обърна към Джейк.