— Снощи сънувах едно нещо — рече Шийми от Меджис, чийто живот навремето бе спасен от трима млади стрелци от Гилеад. — Сънувах, че пак съм в „Почивка за пътника“, само че нито Корал, нито Станли, нито Пети, нито Шеб — оня, дето свиреше на пиано — бяха там. Бях съвсем сам, миех пода и си пеех „Безгрижна любов“. Изведнъж летящите вратички изскърцаха — винаги правят тъй, когато някой влиза…
Джейк забеляза, че Роланд кимна усмихнато при тези думи.
— Погледнах нагоре — продължи Шийми — и видях ей туй момче. — Очите му се отместиха за миг към Джейк, след което отново се насочиха към входа на пещерата. — Приличаше досущ на теб, млади сай, направо можеше да ти е близнак. Ала лицето му бе обляно в кръв, едното му око беше извадено, загрозявайки хубостта му, и той куцаше силно. Изглеждаше като мъртвец и хем много ме изплаши, хем ме натъжи. Продължих да чистя, като си мислех, че ако продължа да си върша работата, той няма да ми обърне внимание и хич даже няма да ме забележи, ами ще си тръгне.
Джейк изведнъж си даде сметка, че тази история му звучи познато. Дали бе участвал в нея? Той ли бе това окървавено момче?
— Но той погледна право към теб… — измърмори Роланд, без да отделя взор от входа на пещерата.
— Да, Уил Диърборн, както се именуваше навремето — момчето се вторачи в мен и рече: „Защо трябва да ме нараниш, когато те обичам толкова много? Когато не мога да сторя нищо друго, а и не искам, защото любовта ме сътвори, нахрани и…“
— И ми вдъхна надежда за по-добри дни — промълви Еди. Една сълза се стрелна надолу по бузата му и капна безшумно на пода, където се превърна в малко влажно петънце.
— … и ми вдъхна надежда за по-добри дни? Защо искаш да обезобразиш лицето ми и да изпълниш сърцето ми с печал? Обичах те заради твоята красота, тъй както някога и ти ме обичаше заради моята, в дните преди светът да се промени. Сега ти забиваш пирони в плътта ми и изливаш живак в носа ми; ти насъска животните върху мен и те изядоха най-меките ми части. Около мен се събират кан-той и кикотът им не ми дава миг покой. Въпреки това те обичам, ще ти служа и дори ще възкреся магията, понеже такова бе сърцето ми, когато се надигнах от Първоначалието. Някога имах и сила, и красота, но вече силата ми се стопи…
— Ти заплака — рече Сузана и Джейк си помисли: „Естествено, че е заплакал.“ Той самият плачеше. Тед също ридаеше, както и Динки Ърншоу. Единствено очите на Роланд бяха сухи, но лицето му бе станало смъртнобледо.
— Той заплака — каза Шийми (сълзите се стичаха по бузите му, докато разказваше съня си) — и аз сторих същото, понеже виждах, че думите му са чисти като дневна светлина. Той ми рече: „Ако мъчението спре сега, навярно все още ще мога да се възстановя и да възвърна ако не хубостта си, то поне силата си…“
— Моята кес’ — каза Джейк и въпреки че никога не бе чувал думата, я произнесе правилно. — и своята кес’. Но още една седмица… или може би пет дни… или дори три… и вече ще е твърде късно. Дори и мъчението да спре, аз ще умра. Ти също ще умреш, защото когато любовта напусне света, всички сърца помръкват. Разкажи им за любовта ми, за болката ми и за надеждата, която още живее. Защото това е всичко, което съм, което имам и което искам.
Сетне момчето се обърна и излезе навън, а летящите врати отново изскърцаха. Скръъ-ъъц.
Шийми погледна към Джейк и се усмихна като човек, който току-що се е събудил.
— Не мога да отговоря на въпроса ти, сай — рече и почука с юмрук по челото си. — Нямам много мозък тука, само паяжини. Корделия Делгадо казваше тъй и мисля, че е била права.
Джейк не каза нищо. Беше смаян. Бе сънувал същото обезобразено момче, но не в кръчмата „Почивка за пътника“, а в Гейдж Парк, където бяха видели Чарли Пуф-Паф. Миналата нощ. Ала явно бе забравил съня си и едва ли щеше да си го припомни, ако Шийми не бе разказал своя сън. А дали Роланд, Еди и Сузана също бяха сънували това? Да. Можеше да го прочете по лицата им, тъй както виждаше, че Тед и Динки изглеждаха трогнати и озадачени едновременно.
Роланд се изправи, потръпвайки от болка, притисна хълбока си с ръка и каза:
— Благодарност, сай, Шийми, защото ни помогна много.
Някогашният прислужник от Меджис се усмихна неуверено.
— Как направих това?
— Няма значение, драги — каза Роланд и насочи вниманието си към Тед. — С приятелите ми ще излезем за малко навън. Трябва да говорим ан-тет.
— Разбира се — каза беловласият мъж и тръсна глава в опит да я прочисти.