— Направете ни услуга и бъдете бързи — обади се Динки. — Навярно всичко е наред, но да не си играем с късмета си.
— Ще имате ли нужда от неговата помощ, за да се върнете? — попита Еди, кимайки към Шийми. Той прекрасно знаеше, че въпросът е реторичен; как иначе тримата щяха да се върнат в „Алгул Сиенто“?
— Ами, да, но… — започна Динки.
— Значи вече си играете с късмета си — отбеляза Еди и заедно със Сузана и Джейк последва Роланд навън. Ко остана вътре при новия си приятел Хейлис от Чайвен. Това разтревожи Джейк. Не ставаше въпрос за ревност, а по-скоро за лошо предчувствие. Сякаш съзираше поличба, която някой по-мъдър от него — някой от манихейците навярно — можеше да разгадае. Дали обаче искаше да узнае значението й?
Може би не.
ШЕСТ
— Не си спомнях своя сън, докато Шийми не ни разказа неговия — рече Сузана, — и ако той не го беше разказал, сигурно никога нямаше да си припомня своя.
— Да — каза Джейк.
— Сега вече си го спомням много ясно — продължи жената. — Бях на една от спирките на метрото и това момче слезе по стълбите…
— Аз бях в Гейдж Парк — рече Джейк.
— Аз пък бях на площадката на Марки Авеню, където често играехме като деца — каза Еди. — В съня ми детето с окървавеното лице носеше тениска с надпис „НИТО МИГ СКУКА…
— … В СРЕДНИЯ СВЯТ“ — довърши Джейк и той го изгледа смаяно.
Ала най-младият стрелец от техния ка-тет изобщо не забеляза това; мислите му се бяха насочили в друга посока. — Чудя се дали Стивън Кинг използва елементи от сънищата си в романите си. Нали разбирате — като мая, за да бухне сюжетът.
Това беше въпрос, на който никой от тях не можеше да отговори.
— Роланд? — започна Еди. — Къде беше ти в своя сън?
— В „Почивка за пътника“, къде другаде? Където бях преди цяла вечност заедно с Шийми — „И приятелите ми, загинали отдавна“, можеше да добави, ала не го направи. — Седях на любимата маса на Елдред Джонас и играех на „Вижте ме“.
— Момчето от съня беше Лъчът, нали така? — попита Сузана.
Роланд кимна и Джейк веднага разбра, че в крайна сметка Шийми им бе отговорил с коя задача да се захванат по-рано. Беше им отговорил абсолютно категорично.
— Имате ли някакви въпроси? — попита Стрелеца.
Спътниците му поклатиха глави.
— Ние сме ка-тет — рече Роланд и те отвърнаха едновременно:
— Ние сме единство от мнозина.
Техният дин остана загледан в тях за известно време, след което ги поведе обратно към пещерата.
— Шийми — обърна се към стария си познайник.
— Да, сай! Да, Роланд, който се наричаше Уил Диърборн навремето!
— Ще спасим момчето, за което ни разказа. Ще накараме лошите хора, които го измъчват, да спрат да го нараняват.
Шийми се усмихна, но си личеше, че не разбира за какво говори Стрелеца. Вече бе забравил за момчето от съня си.
— Добре, сай, това е добре.
Роланд насочи вниманието си към Тед.
— След като Шийми ви върне обратно, веднага го сложи да си легне. Или, ако така ще привлечеш нежелано внимание, просто се увери, че ще си почине.
— Можем да кажем, че е хванал хрема и затова не идва в Школата — предложи беловласият мъж. — В Тъндърклап можеш да се разболееш от толкова много неща. Вие обаче трябва да разберете, че няма никакви гаранции. Сега може да ни върне в „Синия рай“, след което… — Щракна с пръсти във въздуха.
Смеейки се, Шийми го изимитира, като щракна с пръстите на двете си ръце. Сузана отмести поглед, защото изведнъж й стана зле.
— Зная това — каза Роланд и макар че тонът му не се промени, всички от ка-тета му бяха благодарни, че съвещанието бе към края си. Търпението на техния дин бе достигнало крайната си точка. — Дръжте го на сигурно място дори и ако е добре, и се чувства добре. Благодарение на оръжията, които ни оставихте, Шийми няма да ни трябва за това, което съм намислил.
— Оръжията са добри — кимна Тед, — но дали са достатъчно добри, че да избият шейсетина души, кан-той и тахийни?
— Вие двамата ще се изправите ли редом с нас, когато започне битката? — попита Роланд.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Динки, оголвайки зъби в хищна усмивка.
— Да — рече беловласият мъж. — Аз също имам добро оръжие. Изслушахте ли ролките, които ви оставих?