Ала Динки имаше работа да върши. Той се изправи, при което книгата с кръстословиците тупна на пухкавия турски килим, и насочи съзнанието си към Разрушителите в залата. Не беше трудно — беше се упражнявал ежедневно за този момент с помощта на Тед. Ами ако успееше? Ако събратята му подемеха тази мисъл и я препратеха на всички останали? Тогава тя щеше да се надигне като приливна вълна, превръщайки се в доминиращия акорд на новата добромисъл.
Или поне така се надяваше Динки.
(ПОЖАР ПРИЯТЕЛИ ИМА ПОЖАР В СГРАДАТА)
Като потвърждение на посланието му нейде във вътрешността на Школата отекна глуха експлозия, последвана от гъсти кълба дим, които вентилационната система избълва в залата. Разрушителите се заозъртаха уплашено с широко отворени очи, а някои се изправиха неуверено на крака.
Динки им изпрати:
(НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ ВСИЧКО Е НАРЕД ТРЪГНЕТЕ ПО…)
Той им изпрати ясен мисловен образ на северното стълбище, след което добави и Разрушители, изкачващи се по него. Разрушители, вървящи през кухнята. Пращене на огън и мирис на дим… но само от спалните помещения на стражите в западното крило. Кой би оспорил истинността на това телепатично послание? Кой би се запитал за първоизточника му, за човека, който го е изпратил? Никой… или поне не сега. Сега бяха изплашени до смърт и единственото, което искаха, бе някой да им каже какво да правят; а този някой бе Динки Ърншоу.
(СЕВЕРНОТО СТЪЛБИЩЕ ТРЪГНЕТЕ ПО СЕВЕРНОТО СТЪЛБИЩЕ И ИЗЛЕЗТЕ НА ЗАДНАТА МОРАВА)
Получи се. Всички Разрушители, които се намираха в Школата в този момент, се запътиха натам, подобно на овце след овен или коне след жребец. Някои подеха двете основни идеи
(НИКАКВА ПАНИКА НИКАКВА ПАНИКА) (СЕВЕРНОТО СТЪЛБИЩЕ СЕВЕРНОТО СТЪЛБИЩЕ)
и ги препратиха по-нататък. Даже, за изумление на Динки, той ги чу и над главата си — от отрепките и тахийните, наблюдаващи Разрушителите от балконите.
Никой не побягна и никой не се паникьоса. Великото преселение към северното стълбище беше започнало.
ДЕВЕТ
Възседнала триколесния си скутер, Сузана се взираше през прозореца на бараката, в която се криеше, без да се тревожи, че от „Синия рай“ могат да я забележат. Димните детектори — или поне три от тях — виеха. Над тях се извисяваше ревът на противопожарната аларма — жената не се съмняваше, че става въпрос за онази в дома „Дамли“. Сякаш в отговор на тези звуци от Плезънтвил се разнесоха поредица дисхармонични електронни сигнали, последвани от металическото жужене на множество звънци.
След всичко онова, което се бе случило на юг, не беше никак чудно, че жената виждаше само гърбовете на тримата стражи в покритите с бръшлян наблюдателници. Не бяха много — пет процента от общия брой — но ставаха като за начало.
Сузана сведе поглед към картечния пистолет в ръката си и отправи кратка безмълвна молитва. „Господи, дай ми точен прицел… точен прицел…“
Скоро.
Щеше да го изпробва съвсем скоро.
ДЕСЕТ
Финли сграбчи ръката на Девар-лорда; той обаче го отблъсна и забърза към къщата си, взирайки се невярващо в гъстия дим, кълбящ се от прозорците вляво от вратата.
— Шефе! — извика Невестулката и отново го улови за китката. — Шефе, зарежи това! Трябва да се погрижим за Разрушителите! Разрушителите са най-важни!
Действията на тахийна не доведоха до никакъв резултат, ала в същия момент се включи противопожарната аларма на „Дамли“. Пимли се завъртя рязко и очите му срещнаха за миг искрящия птичи поглед на Джакли. Единственото, което се четеше в него, беше паника — дива, безумна паника, — ала колкото и парадоксално да звучи, тя подейства успокояващо на Прентис. Отвсякъде се разнасяше воят на сирените и алармените звънци, придружен от някакви повтарящи се, ритмични звуци, каквито не беше чувал никога преди. От Плезънтвил ли идваха?