— Хайде, шефе! — извика умолително Финли о’ Тего. — Трябва да се уверим, че Разрушителите са добре…
— Дим! — изграчи Джакли, разпервайки тъмните си (и напълно безполезни) криле. — Дим от „Дамли“, дим и от „Феверал“!
Девар-лордът не му обърна никакво внимание. Той извади пийсмейкъра от кобура си, чудейки се какво ли предчувствие го бе накарало да го вземе. Не можеше да се сети, ала тежестта на оръжието в ръката му беше изключително приятна. Зад гърба му Таса и Тами крещяха като обезумели, но той ги игнорира напълно. Сърцето му биеше бясно, но поне беше възвърнал спокойствието си. Финли беше прав — Разрушителите бяха най-важното нещо в момента. Трябваше да направят всичко възможно, за да не изгубят една трета от тях при някое късо съединение или аматьорски акт на саботаж. Той кимна на Шефа на охраната и двамата се затичаха към „Дамли“, а Джакли кряскаше и пърхаше с криле зад тях като персонаж от някой анимационен филм. Някъде отпред се чуваха виковете на Гаски, заместника на Финли. Внезапно Пимли о’ Ню Джърси чу звук, който го смрази до мозъка на костите му — нещо като къф-къф-къф. Стрелба! Ако някой палячо стреляше по неговите Разрушители, до края на деня главата му щеше да бъде забучена на кол, за бога! Мисълта, че стражите, а не Разрушителите са обекти на атаката, изобщо не му мина през ума, нито пък хрумна на Финли. Нещата се случваха със светкавична бързина.
ЕДИНАЙСЕТ
Накъсаният вой на алармата в южната част на „Синия рай“ бе достатъчно пронизителен, за да спука нечии тъпанчета.
— Исусе! — възкликна Еди и не можа да чуе гласа си. Стражите в южните кули се бяха обърнали с гръб към тях, насочвайки погледа си на север. Мъжът на Сузана още не можеше да види никакъв дим, но не биваше да забравя, че онези в наблюдателниците имаха по-добра видимост.
Роланд стисна Джейк за рамото и посочи към товарния вагон с надпис „СУУ ЛАЙН“. Момчето кимна и запълзя под него заедно с Ко. Тогава Стрелеца хвана и двете ръце на Еди — „Остани, където си“ — и го последва. Когато минаха от другата страна на вагона, двамата се изправиха, без да се притесняват, че враговете им могат да ги забележат — вниманието на всички стражи бе отвлечено от димните детектори и противопожарните аларми, чийто вой огласяше поселището.
Изведнъж цялата фасада на Плезънтвилската железарска компания като че ли пропадна в земята, а от скрития гараж изскочи роботизирана машина, чиято лъскава червена повърхност и хромирани части блестяха като полирани. В центъра на издълженото й туловище проблясваха алени лампи, а един усилен от високоговорители глас изрева:
— РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ! МИНАВА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“! НАПРАВЕТЕ ПЪТ ЗА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“!
Стрелбата в южния край на „Алгул Сиенто“ можеше да почака. Тази част на поселището трябваше да изглежда спокойна за непрекъснато увеличаващия се брой на изплашените Разрушители — не се тревожете, приятели, тук е вашият пристан, където можете да се подслоните от неочакваната лайнобуря, разразила се през този ден.
Стрелеца извади една оризия от торбата на Джейк и му кимна да последва примера му. Сетне посочи последователно към стража в дясната кула и към момчето. То кимна и зае позиция за хвърляне, очаквайки сигнала на своя дин.
ДВАНАЙСЕТ
„Чуеш ли веднъж тръбата, която възвестява смяната на караула — беше й казал Роланд, — започвай. Предизвикай колкото се може повече разрушения, но за нищо на света не им давай да разберат, че срещу тях стои само един човек, в името на баща ти!“
Нямаше никаква нужда да й казва това.
Сузана можеше да застреля тримата стражи още преди края на тръбния сигнал, но нещо я възпря. Няколко секунди по-късно тя бе доволна, че се е въздържала. Задната врата на Школата се отвори толкова рязко, че горните й панти се изкъртиха, и Разрушителите се изсипаха навън, блъскайки се едни други в паниката си („Това са унищожителите на вселената, помисли си Сузана. Тези овце.“), а сред тях се мяркаха половин дузина уроди с животински глави и поне четирима от противните хуманоиди с маските.
Моментът бе настъпил. Тъмнокожата жена застреля мъжа в западната кула, след което насочи вниманието и оръжието си към двойката от източната наблюдателница, преди още първата жертва на битката за „Алгул Сиенто“ да падне през парапета. Лицето и косата му бяха омазани със собствения му мозък. Картечният пистолет „Койот“, настроен на полуавтоматична стрелба, изстрелваше по три куршума при всяко натискане на спусъка: Къф! Къф! Къф!