Тахийнът и отрепката в източната кула застинаха във въздуха, сякаш изпълняваха сложни фигури от някакъв танц; сетне съществото с животинската глава се строполи на пътечката, обрамчваща наблюдателницата, а колегата му се преметна през парапета и се стовари с главата надолу на твърдата настилка. Сузана чу зловещото изхрущяване на врата му, когато се строши.
Неколцина от Разрушителите забелязаха злощастното приземяване на отрепката и изкрещяха.
— Вдигнете ръце! — извика някой (жената разпозна гласа на Динки). — Вдигнете си ръцете, ако сте Разрушители!
Никой не възрази; при възникналите обстоятелства всеки, който разбираше какво става (или създаваше такова впечатление), се превръщаше във водач. Част от Разрушителите — но не всички — вдигнаха ръце във въздуха. Това изобщо не смути Сузана; тя не се нуждаеше от вдигнати ръце, за да различи овцете от козите. Над зрението й се бе спуснала някаква зловеща яснота.
Тя превключи койота на единична стрелба и започна да поваля стражите, които излизаха от Школата заедно с Разрушителите. „Тахийн… кан-той, стреляй… хум, но не я убивай, тя е Разрушител, въпреки че не е вдигнала ръцете си… не ме питай откъде го знам, просто го знам…“
Тъмнокожата жена натисна спусъка и главата на хума до жената с яркочервените панталони експлодира сред фонтан от кръв и кости. Разрушителите пищяха като малки деца и се озъртаха наоколо с изпъкналите си очи, докато пристъпваха неуверено с вдигнати ръце. Сузана чу отново гласа на Динки — този път директно в главата си:
(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ)
Време беше да напусне прикритието си и да се поразмърда малко. Досега бе опукала осмина от лошите момчета на Пурпурния крал заедно с тези в наблюдателниците — не че беше кой знае какво постижение, като се имаше предвид паниката им, — и не виждаше други от укритието си (поне засега).
Сузана завъртя газта и подкара триколесния скутер към друга от изоставените бараки. Машината ускори толкова рязко, че тя за малко да падне от седалката. Полагайки всички усилия, за да не се засмее, закрещя с пълно гърло с продрания, наподобяващ писък на лешояд глас на Дета Уокър:
— Разкарайте се оттам, копелета! Припкайте на юг! Дигнете си ръчичките, за да не ви земем за лошите момчета! Всеки, дето е със спуснати ръчички, ще получи куршум в тъпата главичка! Вервайте ми!
Скутерът влетя в бараката, остъргвайки една огромна гума за всъдеход, при което се разклати така, че малко му оставаше да се преобърне. Слава Богу, това не стана; в противен случай Сузана никога нямаше да може да го изправи. В тази барака я чакаше една от лазерните пушки, поставена върху метален триножник. Жената натисна бутона с надпис „ВКЛ“ и тъкмо се чудеше дали не трябва да направи нещо с превключвателя за „ИНТЕРВАЛ“, когато от дулото на оръжието изригна ослепителен алено-пурпурен лъч, който се стрелна над тройната ограда на поселището и направи огромна дупка в горния етаж на дома „Дамли“. Сузана имаше чувството, че е стреляла от упор с артилерийски снаряд — толкова голям беше зейналият отвор.
„Този е супер — каза си. — Трябва да изпробвам и другите.“
Щеше ли да има време обаче? Още и още Разрушители се отзоваваха на призива на Динки; те го подемаха и на свой ред го предаваха на още повече хора.
(НА ЮГ! РЪЦЕТЕ ГОРЕ! НА ЮГ! РЪЦЕТЕ ГОРЕ!)
Тъмнокожата жена превключи койота на автоматична стрелба и обсипа горния етаж на най-близката сграда с огнен дъжд, за да подчертае думите си. Куршумите свистяха и рикошираха. Трошаха се прозорци. Разрушителите пищяха и се тълпяха около „Дамли“ с вдигнати във въздуха ръце. Сузана видя как Тед се приближава към тях — нямаше как да не го забележи, понеже той вървеше срещу потока от паникьосани екстрасенси. Двамата с Динки се прегърнаха набързо, след което вдигнаха ръце и се присъединиха към шествието от Разрушители, които съвсем скоро щяха да изгубят статута си на ВИП-персони и да се превърнат в поредната групичка бежанци, опитващи се да оцелеят в тази враждебна и отровена страна.
Беше убила осем, но това не бе достатъчно. Гладът й тепърва се бе събудил. Нищо не убягваше от взора й. Очите й пулсираха и изпращаха болезнени импулси към мозъка й, ала виждаха всичко. Надяваше се, че скоро около дома „Дамли“ ще се появят още тахийни, отрепки и хуми.