Искаше още.
ТРИНАЙСЕТ
Шийми Руиз живееше в дома „Корбет“ — сградата, по която Сузана бе изстреляла поне стотина куршума. Ако се намираше в леглото си, със сигурност щеше да бъде убит (и то от член на Роландовия ка-тет), ала за щастие по това време телепортът беше коленичил и се молеше за безопасността на приятелите си. Той дори не погледна нагоре, когато прозорецът се пръсна на стотина парченца; просто започна да се моли с двойно по-голяма жар. Чуваше мислите на Динки
(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ)
в главата си, а после към тях се прибавиха и мисловни поточета
(С ВДИГНАТИ РЪЦЕ)
които се сляха в буйна река. Накрая се появи и гласът на Тед — той не просто се присъедини към мислите на другите, но ги засили неимоверно, превръщайки онова, което бе река
(ТАМ ЩЕ БЪДЕТЕ В БЕЗОПАСНОСТ)
в истински океан. Без да си дава сметка за това, Шийми промени молитвите си. „Отче наш“ и „Опази приятелите ми“ стана „на юг тръгнете с вдигнати ръце, там ще бъдете в безопасност“. Старият познайник на Уил Диърборн не спря да повтаря това дори когато газените бутилки в столовата зад дома „Дамли“ експлодираха с оглушителен трясък.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
За Гангли Тристъм (за вас доктор Гангли, кажете благодаря) можеше да се каже, че е един от мъжете, които всяваха най-голям страх в „Алгул Сиенто“. Той бе кан-той, който — ей така, напук — си бе избрал тахийнско вместо човешко име и ръководеше лечебницата на третия етаж в северното крило с желязна ръка. И на ролкови кънки.
В отделението цареше спокойствие, когато Гангли стоеше в кабинета си и оправяше бумащината или посещаваше апартаментите на настиналите Разрушители, ала тръгнеше ли на визитация, всички — сестри, санитари и пациенти — потъваха в почтително (и изнервено) мълчание. Някой новодошъл навярно би се изсмял при вида на дундестото, мургаво създание с двойна брадичка, което се пързаля бавно между болничните легла, стиснало стетоскопа си, а полите на бялата му престилка се развяват зад гърба му (един от Разрушителите веднъж беше казал, че докторът прилича на Джон Ървинг след несполучлива пластична операция). Този, който се смееше, никога нямаше да се присмее отново — Гангли имаше изключително остър език и никой, подиграл се на ролерите му, не се измъкваше безнаказано.
Сега той се носеше стремително между леглата, а стоманените колела (оборудването му бе закупено, преди да се измислят ролерите с пластмасови колелца) трополяха по дървения паркет.
— Искам всички картони! — крещеше той. — Чувате ли ме?… Ако изгубя само една папка в тази шибана бъркотия… само една прокълната от боговете папка… ще извадя очите на виновника и ще ги изям със следобедния си чай!
Пациентите вече ги нямаше, разбира се; беше ги натирил от леглата им още при първия сигнал на димния детектор. Неколцина санитари — долни страхливи копелета, ала той знаеше имената им и щеше да напише всичко в доклада си, когато му дойдеше времето — бяха избягали заедно с болните, но петима бяха останали — включително и личният му асистент Джек Лондон. Гангли се гордееше с тях, макар че това не си личеше от надменния тон, с който им крещеше, докато се пързаляше сред сгъстяващите се облаци дим.
— Вземете картоните, разбрахте ли? Имайте късмет да забравите нещо! Имайте късмет!
Изведнъж в прозореца проблесна сноп яркочервена светлина. Някакво оръжие навярно, защото пръсна на парчета стъклената стена, отделяща кабинета му от отделението, и превърна любимото му кресло в купчина тлеещи останки.
Лекарят се сниши и се плъзна под лазерния лъч, без изобщо да намалява скоростта си.
— Ган да му се не види! — извика един от санитарите. Беше хум — невероятно грозен, с изпъкнали като на риба очи на бледото лице. — Какво беше това?
— Няма значение! — озъби му се Гангли. — К’во те интересува толкоз, писоар смотан? Вземи картоните! Вземи шибаните картони!
Някъде отпред — в Парка може би? — се разнесе оглушителният грохот на приближаваща се машина.
— РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ! — виеше тя. — НАПРАВЕТЕ ПЪТ ЗА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“!
Лекарят никога не беше чувал за такова нещо като противопожарен отряд „Браво“, но в „Алгул Сиенто“ имаше толкова много неща, за които не знаеше. Та той използваше само една трета от оборудването в хирургическия си кабинет например! Но както и да е, единственото, което имаше значение в момента, бяха…