Преди да успее да довърши мисълта си, газовата инсталация под кухнята експлодира. Взривът бе чудовищен — изригна точно под краката им — и Гангли Тристъм бе запратен във въздуха, докато металните колела на кънките му продължаваха да се въртят. Спътниците му бяха сполетени от същата съдба и задушливият въздух внезапно се изпълни със стотици летящи листове. Загледан в тях, лекарят си помисли, че медицинските досиета щяха да изгорят, за разлика от него… след което съзнанието му бе пронизано от друга мисъл — краят бе настъпил по-рано от очакваното.
ПЕТНАЙСЕТ
Роланд чу телепатичната заповед
(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ. ТАМ ЩЕ БЪДЕТЕ В БЕЗОПАСНОСТ)
в съзнанието си. Време беше. Той кимна на Джейк и оризии-те полетяха. Зловещото им свистене бе едва доловимо на фона на общата какофония, но един от стражите навярно беше чул нещо, защото понечи да се обърне в мига, в който острият ръб на чинията отряза главата му и тя полетя към земята, докато очите му мигаха изумено. Обезглавеното тяло направи две крачки и се строполи с протегнати ръце върху парапета, а кръвта шуртеше като фонтан от грозната рана, с която завършваше шията му. Другият страж вече се беше приземил и лежеше бездиханен в основата на кулата.
Еди се изтъркули с лекота под товарния вагон с надпис „СУУ ЛАЙН“ и се изправи от другата страна. Още две противопожарни машини бяха изскочили от скрития зад фасадата на железарията гараж. Нямаха колела и се движеха на възглавници със сгъстен въздух. В северния край на кампуса (както съзнанието на Еди възприемаше „Синия рай“) нещо експлодира. Добре. Чудесно.
Роланд и Джейк извадиха още чинии от торбата и ги използваха, за да се промъкнат през тройните ограждения. Първият ред (по който течеше ток с високо напрежение) се разкъса със злобно, цвърчащо пращене и мигновен проблясък на син пламък. Вече бяха вътре. Движейки се бързо и безмълвно, стрелците минаха покрай лишените от охрана наблюдателници, а Ко тичаше до петите на Джейк, поемайки по уличката между дрогерията на Хенри Греъм и книжарницата на Плезънтвил.
Главната улица пустееше. Острата миризма на електричество (също като миризмата в метрото, помисли си Еди) от последните две противопожарни машини продължаваше да се усеща във въздуха, подчертавайки още повече противната воня. Далечината се огласяше от воя на сирените и димните детектори, ала въпреки това мъжът на Сузана не можеше да се отърси от впечатлението, че се намира на главната улица в Дисниленд — в канавките нямаше никакви боклуци, по стените не се виждаха никакви цинични надписи и дебелите витрини бяха идеално излъскани. Сигурно това място бе специално проектирано да разтушава обзетите от носталгия Разрушители, тъгуващи по Америка, помисли си Еди, но нима никой от тях не искаше нещо по-добро и по-реалистично от този евтин пластмасов натюрморт? Е, със сигурност изглеждаше по-привлекателно с хора по тротоарите и магазините, но бутафорният му вид просто се набиваше на очи. А може би това правеше впечатление само на него — навярно реакцията му се дължеше на обстоятелството, че бе израснал не в някое спокойно градче, а в Ню Йорк.
От другата страна на улицата се виждаха магазин за обувки, фризьорски салон, бутик и киното „Джем Тиътър“ („ВЪТРЕ Е ПРОХЛАДНО; ВЛЕЗТЕ“, обещаваше надписът на тентата). Роланд вдигна ръка, давайки знак на Еди и Джейк да пресекат улицата. Точно тук (ако всичко се развиваше според плана им) щяха да устроят засадата си. Те притичаха до другия тротоар, снишили глави, заедно с Ко, който припкаше неотлъчно до петите на Джейк. Стрелеца обаче беше неспокоен; до този момент всичко беше като по вода и това го притесняваше.
ШЕСТНАЙСЕТ
Всеки врял и кипял в сражения генерал ще ви каже, че дори и в по-малките битки (като тази) винаги настъпва момент, в който човек изгубва представа за развоя на събитията, за тяхната последователност и взаимосвързаност. Онова, което се е случило, впоследствие бива пресъздадено от историците. Впрочем необходимостта от пресъздаване на мита за последователността на събитията е една от причините за съществуването на историята.
Няма значение. Вече достигнахме точката, в която битката при „Алгул Сиенто“ започна свой собствен живот, и всичко, което мога да сторя аз, е да ви посочвам там и тук с надеждата, че ще съзрете случващото се на фона на общия хаос.