СЕДЕМНАЙСЕТ
Трампас, страдащата от екзема отрепка, чиято небрежност бе отворила очите на Тед за толкова много неща, се втурна към тълпата Разрушители, бягащи от „Дамли“, и сграбчи един от тях — кльощав, оплешивяващ мъж на име Бърди Маккан, работил като дърводелец, преди да започне да унищожава Лъчи.
— Какво става, Бърди? — извика Трампас. Мисловната му шапка беше на главата му и поради тази причина не можеше да чуе телепатичните послания, носещи се около него. — Имаш ли представа какво става по…
— Стрелят! — извика Бърди, отскубвайки се от хватката му. — Стрелят! Някъде там са! — Мъжът посочи зад себе си.
— Кой? Колко на…
— Пазете се, идиоти такива, не виждате ли, че не намалява! — изкрещя Гаски о’ Тего нейде зад Трампас и Маккан.
Трампас вдигна глава и за свой ужас зърна как първата противопожарна машина се носи стремително през центъра на Парка със запалени светлини и двама роботи-пожарникари, увиснали отзад. Пимли, Финли и Джакли светкавично отскочиха настрани, същото направи и домашният прислужник Таса, но Тами Кели бе прегазена от фучащия лъскав звяр и остана да лежи в тревата сред непрекъснато увеличаващата се супа на собствената й кръв. Беше убита от противопожарния отряд „Браво“, който не бе гасил пожари от близо осемстотин години. На мърморенето й бе дошъл краят.
И…
— РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ! — изрева първата машина. Още два алени силуета изникнаха зад къщата на Девар-лорда. Бързите рефлекси на Таса отново спасиха живота му. — ТОВА Е ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“! От горната част на машината се подаде някакво приспособление подобно на пумпал, което започна да разпръсква вода в осем различни посоки. — НАПРАВЕТЕ ПЪТ ЗА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“!
И…
Джеймс Кагни — тахийнът, който стоеше с Гаски във фоайето на дома „Феверал“, когато започнаха неприятностите (помните ли го?) — разбра какво ще се случи и закрещя на стражите, които тъкмо се изнизваха от западното крило на „Дамли“ с кръвясали очи и дробове; раздирани от кашлица. Панталоните на някои от тях горяха и съвсем малка част от тях носеха оръжията си, но и това беше нещо, слава на Ган и всички богове!
Каг им закрещя да се махат веднага оттам, ала в адската какофония едва чуваше собствения си глас. Видя как Джоуи Растосович дърпа двама настрани, а хлапето Ърншоу изблъсква един друг. Част от кашлящите, плачещи бегълци зърнаха връхлитащата противопожарна машина и се разбягаха като пилци. В следващия момент обаче противопожарният отряд „Браво“ се вряза в стражите от западното крило, без да забавя скоростта си, разпръсквайки вода във всички посоки на компаса.
И…
— Боже Господи, не! — изстена Пимли Прентис и закри лицето си с ръце; Финли, от друга страна, гледаше като хипнотизирай. Той видя как една от отрепките — Бен Аликзандър, бе сигурен в това — потъва под огромните гуми на първата машина. Друг от стражите беше халосан от хромираната решетка и размазан в стената на „Дамли“, когато аленото туловище на пожарната се вряза в сградата сред дъжд от дъски и стъкла, след което едно от предните колела пропадна в стълбищната шахта на сутерена, а някакъв робот започна да вие:
— КАТАСТРОФА! УВЕДОМЕТЕ КОМАНДВАНЕТО! КАТАСТРОФА!
„Сериозно ли бе, Шерлок?“ — помисли си Финли, докато зяпаше кървавата следа в тревата с болезнено любопитство. Колко от подчинените му бяха убити от този проклет дефектен боклук? Шест? Осем? Или цяла шибана дузина?
Зад дома „Дамли“ отново се разнесе онова ужасно къф-къф-къф, което най-вероятно се дължеше на стрелба с автоматично оръжие.
Един дебел Разрушител на име Уейвърли се блъсна в него и Невестулката го сграбчи, преди да е успял да се отдръпне.
— Какво става? Кой ви каза да тръгнете на юг? — За разлика от Трампас тахийнът не носеше мисловна шапка и посланието
(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ. ТАМ ЩЕ БЪДЕТЕ В БЕЗОПАСНОСТ)
отекваше в съзнанието му с такава сила, че бе абсолютно невъзможно да мисли за каквото и да било.
Пимли, който стоеше до него, също сграбчи тази мисъл и му изпрати следното: „Това е само Бротиган. Кой друг би могъл да вземе тази идея и да я усили до такава степен? Никой.“