И…
Гаски улови за ръцете Каг и Джакли и им нареди да съберат всички въоръжени стражи, след което да ги пратят да охраняват Разрушителите, движещи се на юг. Те го изгледаха с празен поглед — паниката бе замъглила очите им — и той тъкмо понечи да им се разкрещи с цялата сила на дробовете си, когато ги връхлетяха другите две противопожарни машини. По-голямата от тях блъсна двама Разрушители, превръщайки ги на пихтия — едната жертва бе Джоуи Растасович. Когато червеното й туловище отмина, брулейки тревата с мощните струи сгъстен въздух, излизащи от соплата й, Таня падна на колене до умиращия си съпруг и вдигна ръце към небето. Жената крещеше с пълно гърло, но Гаски едва я чуваше. В очите му бяха избили сълзи на безсилие и страх. „Подли псета — помисли си той. — Мръсни подли псета, нападащи от засада!“
И…
В северния край на „Алгул Сиенто“ Сузана напусна укритието си, насочвайки се към тройните ограждения. Това не влизаше в предварителния план, ала желанието да стреля и да убива бе по-силно от всякога. Просто не можеше да се въздържи — Роланд прекрасно би я разбрал. Освен това гъстият дим, който се стелеше от дома „Дамли“, поне за момента бе скрил тази част на поселището под тъмната си пелена. Яркочервените лъчи от лазерните пушки я прорязваха периодично като неонови светлини и Сузана си напомни да не пресича пътя им, ако не иска да се сдобие с петсантиметрова дупка в тялото си.
Тя изстреля няколко куршума от койота в преградата — външен, среден, вътрешен ред, — след което форсира триколесния скутер към димната завеса, презареждайки в движение.
И…
Разрушителят на име Уейвърли се опита да се отскубне от Финли. „Не, драги, забрави, няма да стане, избий си го от психарската глава“ — помисли си Шефът на охраната. Той придърпа човечеца — който бе работил като счетоводител в предишния си живот — по-близо до себе си, след което го зашлеви два пъти през лицето — толкова силно, че дланта го заболя. Уейвърли изкрещя от болка и изненада.
— Кой е там, да го еба? — изрева Невестулката. — КОЙ ШИБАНЯК ПРАВИ ТОВА? — Двете противопожарни машини вече бяха спрели пред Школата и изпращаха могъщи струи вода в пламъците. Финли се съмняваше, че това ще помогне, но поне нямаше да навреди. Беше цяло чудо, че проклетите огнеборци не се опитаха да срутят сградата, която трябваше да спасят, подобно на първата единица от отряд „Браво“.
— Не зная, господине! — проплака Уейвърли. От носа и устата му течеше кръв. — Не зная, но мръсните копелета са поне петдесет, а може би и сто! Динки ни спаси! Господ да благослови Динки Ърншоу!
Междувременно Гаски о’ Тего бе прегърнал през вратовете Джеймс Кагни и Джакли. Гарваноглавият Джакли за малко да си плюе на петите, но заместникът на Финли го сграбчи в последния момент. Трябваха му и двамата.
И…
— Шефе! — извика Финли о’ Тего. — Шефе, трябва да гепим онова хлапе Ърншоу! Работата яко намирисва!
И…
Каг бе притиснал лице към едната буза на Гаски, а Джакли към другата. Заместникът на Финли им повтори заповедта, която бе получил от своя шеф — вземете въоръжените стражи и последвайте бягащите Разрушители. „Не се опитвайте да ги спрете — просто останете с тях! И, за Бога, гледайте да не се изпържат на огражденията! Не им позволявайте да се доближат до тях, преминат ли веднъж: от другата страна на…“
Преди да успее да довърши, се разнесе оглушителна експлозия и от гъстия дим изхвръкна нечие тяло, стоварвайки се точно до краката им. Това беше Гангли, лекарят на поселището — бялата му престилка гореше, а ролковите кънки бяха още на краката му.
И…
Сузана Дийн зае позиция до левия заден ъгъл на „Дамли“, кашляйки от задушливия дим. От мястото си виждаше трима от стражите — Гаски, Джакли и Кагни. Преди да успее да натисне спусъка, те бяха скрити от облак дим. Когато той се разсея, Джакли и Каг бяха изчезнали — най-вероятно за да се присъединят към останалите стражи, влизайки в ролята на овчарски кучета, които пазят изплашеното си стадо. Гаски обаче още си стоеше там и тъмнокожата жена го повали с един-единствен изстрел.
Пимли не забеляза нищо. В съзнанието му все по-дълбоко се загнездваше подозрението, че целият този смут и хаос е само на повърхността; решението на Разрушителите да се отдалечат от нападателите в северната част на „Синия рай“ бе взето твърде бързо и изтеглянето им беше прекалено организирано.