Той насочи револвера си към главата на Прентис, натисна спусъка и видя как във въздуха се разхвърчаха кръв и косми. Девар-лордът разпери ръце към мрачното небе и се строполи в краката на потресения тахийн.
Сякаш в отговор на случилото се атомното слънце се включи в същия миг и лъчите му изпълниха света с ярката си светлина.
— Хайл, стрелци, избийте ги до крак! — извика Роланд и дясната му длан се стрелна към петлето на револвера му — тази древна машина за убиване, — в типичен каубойски маниер. Той успя да повали четирима, преди стражите — наредени като глинени патета в панаирджийско стрелбище — да осъзнаят какво става, камо ли да реагират на изстрелите му. — За Гилеад, за Ню Йорк, за Лъча, за вашите бащи! Чуйте ме, чуйте ме! Повалете всички! ИЗБИЙТЕ ГИ ДО КРАК!
Така и сториха; Стрелеца от Гилеад, бившият наркоман от Бруклин, самотното дете, някога известно на госпожа Грета Шоу като ’Бама. А зад тях, от юг, носейки се през облаците дим с триколесния си скутер (който се бе отклонил само веднъж от неотклонния си курс, за да заобиколи прегазения труп на икономката Гами Кели), дойде и четвърти — жената, членувала в Националната асоциация за права на цветнокожите, някогашна привърженичка на „пасивната съпротива“, която бе поела — непоколебимо и веднъж завинаги — по пътя на оръжието. Сузана застреля трима пипкави човешки стражи и един страхлив тахийн. Той носеше пушка на гърба си, ала дори не се опита да я използва; вместо това вдигна лъскавите си, покрити с перушина ръце — главата му напомняше мечешка муцуна — и помоли за милост. Тъмнокожата жена, която никога нямаше да забрави какво се бе случвало тук (да не говорим за стриваните на пюре детски мозъчета, с които хранеха Лъчеубийците за по-голяма ефективност), не изпълни молбата му, ала обстоятелството, че го лиши бързо от жалкия му живот, без да му причинява допълнителни страдания, само по себе си представляваше истински акт на милосърдие.
Когато триколесният скутер излезе на улицата между киното и фризьорския салон, стрелбата вече бе престанала. Финли и Джакли умираха; Джеймс Кагни лежеше бездиханен, а човешката му маска бе съдрана от отблъскващата му плъхоподобна муцуна; а до тях се търкаляха още поне трийсетина умиращи стражи. Доскоро безупречните канавки на Плезънтвил преливаха от кръвта им.
Останалите стражи навярно се криеха, уверени, че са нападнати от стотина или повече опитни бойци, опустошители от Бог знае къде. Повечето Разрушители вече се намираха на затревените площи между главната улица и южните наблюдателници, сгушени един до друг като овце, каквито и бяха. Тед вече бе започнал да се грижи за тях, без да обръща внимание на кървящата си ръка.
После целият северен контингент на армията от опустошители се появи в началото на алеята до „Джем Гиътър“ — една безнога чернокожа жена, караща триколесен всъдеход. Лявата й ръка бе сграбчила кормилото, докато дясната (в която държеше картечния пистолет) само бе облегната на него. Когато видя камарата трупове на улицата, тя кимна с безрадостно задоволство.
Еди излезе от касата на киното и я прегърна.
— Ей, захарче, как си? — измърка тя, докато обсипваше с целувки врата му по такъв начин, че съпругът й потръпна. Сетне към тях се присъедини и Джейк — лицето му беше пребледняло, но спокойно — и Сузана обгърна с ръка раменете му, за да го придърпа по-близо. Погледът й се спря на Роланд, който стоеше на тротоара до тримата, които бе изтеглил в Средния свят. Револверът му се поклащаше до лявото му бедро. Можеше ли да почувства копнежа, изписан на лицето му, запита се Сузана. Съзнаваше ли изобщо, че той бе там? Тъмнокожата жена се съмняваше.
— Ела тук, Гилеад — рече тя. — Това е групова прегръдка, а ти си част от групата.
За момент той сякаш не разбра поканата или пък се престори, че не я разбира. Сетне пристъпи напред, спирайки се да прибере пистолета в кобура и да вдигне Ко, и застана между Джейк и Еди. Четириногият им приятел веднага скочи в скута на Сузана, като че ли това бе най-естественото нещо на света. После Стрелеца обгърна с едната си ръка кръста на Еди, а с другата — този на Джейк. Сузана се протегна нагоре (пухкавото зверче задраска комично с лапички, за да се задържи на мястото си) и обви с ръце врата на Роланд, целувайки го по загорялото от слънцето чело. Джейк и Еди се засмяха. Техният дин също се засмя — така се смеем, когато сме изненадани от щастието.