После идва и Тед, следван от Динки, а зад тях се влачат още двама-трима Разрушители. Тед коленичи до мятащата се, пищяща жена и дава знак на Динки да коленичи от другата й страна. От тях започва да струи нещо — нещо дълбоко и успокояващо. То не е предназначено за Джейк — не, в никакъв случай — но момчето го улавя и усеща как галопиращото му сърце забавя ударите си. Той поглежда към лицето на беловласия мъж и вижда, че зениците му се свиват и разширяват, свиват се и се разширяват.
Виковете на Сузана заглъхват и прерастват в приглушени стенания. Тя поглежда към Еди и когато навежда глава, няколко сълзи се отронват от очите й и навлажняват ризата му подобно на дъждовни капчици. В този момент Шийми се появява от една от алеите, прогласявайки с пълен глас на всички, които могат да го чуят, че „ЛЪЧЪТ КАЗВА БЛАГОДАРЯ! ЛЪЧЪТ КАЗВА, ЧЕ ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ОПРАВИ! НЕ Е КЪСНО! СПРЯХМЕ ТОЧНО НАВРЕМЕ! ЛЪЧЪТ КАЗВА БЛАГОДАРЯ! ВЕЧЕ ТОЙ САМ ЩЕ СЕ ИЗЦЕЛИ!“, докато накуцва с единия си крак (никой от тях не забелязва това). Динки измърморва нещо на увеличаващата се тълпа от някогашни Лъчеубийци, и неколцина отиват при телепорта и му казват да млъкне. Противопожарните аларми не спират да вият, но машините на отряд „Браво“ вече са овладели трите най-страшни пожара — тези в „Дамли“, „Шапли“ и „Феверал“.
Следващото нещо, което си спомня Джейк, са пръстите на Тед Бротиган — изящните му дълги пръсти, които гой прокарва през косата на Еди, за да разкрие голямата дупка, изпълнена с тъмно кърваво желе отзад на главата му. Вътре плуват някакви бели петънца. На Джейк му се ще да вярва, че тези петънца са парченца кост — по-добре да са парченца кост, отколкото мозък.
При вида на тази ужасна рана Сузана скача на крака и отново започва да пищи. Започва да се бори. Тед и Динки (който е пребледнял като мъртвец) се споглеждат, стискат ръцете й и отново изпращат
(покой тишина утеха търпение почивка смирение покой)
успокояващото си послание, което е тъй красиво и цветно — простира се от прохладните оттенъци на синьото до притихналата пепел на сивото. Междувременно Роланд я хваща за раменете.
— Можете ли да направите нещо за него? — обръща се той към Тед. — Каквото и да е?
— Можем да направим последните му мигове приятни — казва беловласият мъж. — Само това. — Сетне посочва към вътрешността на „Алгул Сиенто“. — Няма ли още нещо, което да свършиш, Роланд?
За миг Стрелеца не може да разбере какво има предвид спомощникът, сетне поглежда към труповете на избитите стражи и кима.
— Предполагам, че да. Джейк, можеш ли да ми помогнеш? Ако оцелелите си намерят нов водач и се прегрупират… — Сините му очи проблеснаха. — Не бива да допуснем това да се случи.
— Ами Сузана? — пита момчето.
— Сузана ще ни помогне да занесем мъжа й на някое уединено място, където да може да си отиде спокойно от този свят — казва Тед Бротиган. — Нали така, мила?
Жената го поглежда и Джейк вижда, че погледът й не е празен; в очите й се чете разбиране и молба, която пронизва сърцето му като ледена висулка.
— Трябва ли да умре? — пита тя.
Беловласият мъж доближава ръката й до устните си и я целува.
— Да — отвръща глухо той. — Той трябва да умре, а ти трябва да понесеш смъртта му.
— Тогава и ги ще направиш нещо за мен — казва тъмнокожата жена и докосва бузата му с пръстите си. Джейк има чувството, че пръстите й са студени. Дори ледени.
— Какво, скъпа? Стига да мога. — Той хваща дланта й и стиска пръстите
(покой тишина утеха търпение почивка смирение покой)
й в своите.
— Спри да правиш това, освен ако не ти кажа — казва му тя.
Тед я поглежда изненадано, след което стрелва с очи Динки — младежът само вдига рамене — и отново се обръща към тъмнокожата жена.