— Възможно е — отвърна Тед — част от Разрушителите да поискат да тръгнат на юг със Сузана.
Дани кимна.
— Тук не ни обичат особено, задето ви помогнахме — каза тя. — Най-озлобени са на Тед и Динки, естествено, но някой ме заплю преди половин час, когато влязох в стаята си, за да взема това. — Тя вдигна плюшения си Мечо Пух, чийто оръфан вид свидетелстваше за голямата й обич към играчката. Не смятам, че ще ни направят нещо, докато сте тук, ала след като си тръгнете… — Момичето вдигна рамене.
— Нещо не мога да схвана — каза Джейк. — Та те са свободни.
— Свободни за какво? — контрира го Динки. — Помисли върху това. Повечето са били абсолютни аутсайдери в Истинския свят. Излишни като пето колело. Тук обаче имахме ВИП-статут и получавахме всичко, което ни се приискаше. Сега нямаме нищо. Е, толкова ли е трудно да го проумееш, ако мислиш по този начин?
— Да — отсече глухо момчето. Предполагаше, че просто не искаше да го разбере.
— Те изгубиха и нещо друго — намеси се тихичко Тед. — Има един роман от Рей Бредбъри, който се казва „451 градуса по Фаренхайт“. „Удоволствие бе да палиш“ е първото изречение от този роман. Ами, също така бе удоволствие и да Разрушаваш.
Динки, Уъртингтън и Дани Ростов кимнаха.
Дори Шийми започна бавно да клати глава напред-назад.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Както и преди главата на Еди бе обляно от жълтеникава светлина, но сега лицето му бе измито и одеялото покриваше тялото му само от кръста надолу. Сузана го бе облякла в чиста бяла риза, която бе изнамерила отнякъде (най-вероятно от дрешника в спалнята, каза си Джейк). Явно бе намерила и бръснач, защото бузите му бяха гладки — момчето се опита да си я представи как седи тук и бръсне мъртвия си съпруг, пеейки „Ком-ком-комала, ориза я садила“ — и в началото не можа. Сетне изведнъж картината буквално експлодира в съзнанието му — и беше толкова ярка, че Джейк едва се удържа да не избухне в ридания.
Тъмнокожата жена изслуша безмълвно онова, което имаше да й каже Роланд — ръцете й бяха скръстени в скута, а очите — сведени. Приличаше на срамежлива девица, получаваща предложение за женитба.
Когато той приключи, Сузана не каза нищо.
— Разбра ли какво ти казах, Сузана?
— Да — отвърна тя, без да вдига очи. — Аз ще погреба мъжа си. Тед и Динки ще ми помогнат, дори и това да означава да попречат на своите приятели… — тя произнесе последната дума с известен сарказъм, който се стори обнадеждаващ на Роланд — … да изтръгнат трупа от ръцете ми и да ме линчуват под някое дърво.
— А после?
— Или вие намирате начин да се върнете тук и всички заедно отиваме във Федик, или Тед и Динки ме качват на влака и аз тръгвам сама натам.
Джейк не просто мразеше хладната незаинтересованост в гласа й — тя го плашеше.
— Знаеш защо трябва да отидем отвъд, нали? — попита той. — Искам да кажа, наистина знаеш, нали?
— За да спасите писателя, докато все още не е късно. — Тя стисна едната ръка на Еди и Джейк забеляза, че ноктите му бяха идеално почистени. Какво ли бе използвала, за да махне мръсотията под тях, запита се момчето — дали домоуправителят имаше някоя от онези нокторезачки с различни приставки, които баща му носеше на верижка в джоба си? — Шийми казва, че сме спасили Лъча на Мечока и Костенурката. Ние си мислим, че сме спасили розата. Но ето че има още една работа, която да свършим. Писателят. Мързеливият писател. — Най-накрая вдигна поглед и очите й проблеснаха. Джейк внезапно си каза, че навярно бе добре, че Сузана нямаше да е с тях, когато — ако — срещнеха сай Стивън Кинг.
— Глейте да го спасите — рече тъмнокожата жена. И Джейк, и Роланд чуха как старата мръсница Дета се промъква в гласа й. — Глейте да го спасите след всичко, дет’ се случи днес. И този път, Роланд, глей да го убедиш да не заебава писането си. Квото и да му се случи — ако ще и да се разболее от рак или да хване гангрена на нишката. И да не си мисли за шибания „Пулицър“, ами да си седне на гъза и да напише тая проклета история.
— Ще му предам съобщението ти — каза Роланд.