Тя кимна.
— Ти ще се присъединиш към нас, когато приключим с тази работа — продължи Стрелеца, след което уточни: — Ще се присъединиш към нас, за да довършим заедно започнатото, нали?
— Да — потвърди Сузана. — Но не защото искам, а защото той би поискал да постъпя така. Внимателно, много внимателно, тя върна ръката на Еди на гърдите му, скръствайки я с другата, след което вдигна треперещ пръст към Роланд. — Само не започвай отново с онези глупости, че сме ка-тет, единство от мнозина и така нататък. Защото тези дни отминаха. Нали така?
— Да — рече глухо Стрелеца. — Но Кулата продължава да се издига. И да чака.
— Втръсна ми и от това, шефе. Истина ти казвам.
Ала Джейк си даваше сметка, че не беше така. Сузана не бе изгубила желанието си да зърне Тъмната кула. Също като Роланд и Джейк тя копнееше за този миг. Техният тет се бе разпаднал, ала ка си оставаше. И тя го усещаше — също като тях.
ПЕТНАЙСЕТ
Мъжът и момчето я целунаха, а Ко облиза лицето й, преди да потеглят.
— Пази се, Джейк — рече Сузана. — Да се върнеш жив и здрав, чуваш ли? Еди щеше да ти каже същото.
— Знам — отвърна момчето и отново я целуна. Усмихна се, понеже си представи как Еди му казва да си пази задника, защото вече е цепнат веднъж, и внезапно заплака (поради същата причина). Тъмнокожата жена го задържа в обятията си още известно време, сетне го пусна и се обърна към съпруга си, който продължаваше да лежи все така студен и неподвижен в леглото на бившия домоуправител. Момчето си даде сметка, че в момента Сузана нямаше време за Джейк Чеймбърс или неговата скръб. Собствената й мъка бе прекалено голяма.
ШЕСТНАЙСЕТ
Динки чакаше пред вратата на апартамента, а Роланд и Тед вървяха по коридора и разговаряха. Джейк предположи, че се бяха запътили към Парка, където Шийми (с малко помощ от страна на останалите) щеше да се опита да ги прехвърли в Америка от Ключовия свят. Изведнъж му хрумна нещо.
— Влаковете по линия Д вървят на юг — каза момчето — или натам, където би трябвало да е юг. Нали така?
— Горе-долу, партньоре — каза Динки. — Някои от машините си имат имена като „Напоителен дъжд“ и „Духът на снежната страна“, но всички си имат букви и цифри.
— Това Д да не идва от „Дондейл“? — попита Джейк.
Младежът му хвърли изумен поглед.
— Дондейл? Кой е тоя?
Момчето поклати глава. Не искаше да казва на събеседника си откъде знае думата.
— Да ти кажа честно, не знам — вдигна рамене Динки, след което се изправи и двамата тръгнаха по коридора, — но винаги съм си мислил, че Д означава „Дискордия“. Там свършват релсите на всички влакове — в най-ужасните Ужасни земи на вселената.
Джейк кимна. Д като „Дискордия“. Това не бе лишено от известен смисъл. Поне до известна степен, де.
— Не отговори на въпроса ми — каза Динки. — Кой е Дондейл?
— Не знам — рече момчето. — Просто дума, която видях написана на стената на станция Тъндърклап. Най-вероятно не означава нищо.
СЕДЕМНАЙСЕТ
Пред дома „Корбет“ чакаше цяла делегация от Разрушители. Изглеждаха мрачни и изплашени. Д като „Дондейл“ — помисли си Джейк. — Д като „Дискордия“. И Д като „депресия“.
Роланд ги изгледа, скръстил ръце пред гърдите си.
— Кой говори от ваше име? — попита той. — Ако има такъв, нека пристъпи напред, защото времето ни напредва.
Някакъв сивокос джентълмен — поредният тип с вид на банкер всъщност — пристъпи напред. Носеше официални сиви панталони, разкопчана бяла риза и сива жилетка, също разкопчана. Раменете му бяха прегърбени.
— Вие отнехте живота ни — заяви той. В гласа му се долавяше някакво мрачно задоволство, сякаш винаги бе знаел, че щеше да се стигне до това. — Живота, който познавахме. Какво ще ни дадете в замяна, господин Гилеад?
Тези думи бяха последвани от одобрително мърморене. Джейк Чеймбърс никога не се бе чувствал по-ядосан през живота си. Машинално посегна към ръкохватката на картечния пистолет, погали я и я стисна; допирът й му подейства страшно успокояващо. Дори го накара да забрави скръбта си за момент. Роланд знаеше това, защото се протегна назад и стисна китката на момчето, докато пръстите му не поразхлабиха хватката си.
— След като питате, ще ви кажа какво ще ви дам — рече Роланд. — Възнамерявах да изравня със земята това място, където се хранехте с мозъците на безпомощни дечица, за да унищожите вселената. След това щях да разположа летящите топки, с които се сдобихме, така че да взривя всичко, което няма да се запали. Имах намерението да ви покажа пътя към река Уай и зелените Кали, които се намират зад нея, и да ви изпроводя с проклятието, на което баща ми ме научи: „Нека живееш дълго, но не и в добро здраве.“