Сред навалицата премина възмутен ропот, ала никой не посмя да погледне Стрелеца в очите. Мъжът, който се бе съгласил да говори от тяхно име (въпреки гнева си Джейк се възхищаваше на смелостта му), се олюля, сякаш всеки миг щеше да припадне.
— Калите се намират в тази посока — заяви Роланд, посочвайки с ръка. — Ако тръгнете натам, част от вас — навярно мнозина — ще умрат по пътя. Може да се натъкнете на опасни животни или на отровна вода. Не се съмнявам, че жителите на Калите веднага ще ви разпознаят какви сте и с какво сте се занимавали, дори и да излъжете, защото сред тях има манихейци, а манихейците съзират много неща. Въпреки това може би ще получите опрощение вместо смърт, защото способността на тези хора да прощават далеч надхвърля вашата способност да разберете това. Както и моята, но това е друг въпрос.
Ропотът бе поутихнал.
— Изобщо не се съмнявам — продължи Стрелеца, — че те ще ви накарат да работите и че остатъкът от живота ви ще мине не сред охолството, с което сте свикнали, а в труд и пот. Въпреки това ви увещавам да отидете там, дори и само за да изкупите онова, което сте сторили.
— Ние не знаехме какво вършим, човече! — кресна една жена от задните редици.
— ЗНАЕЛИ СТЕ! — извика Джейк толкова силно, че пред очите му изплуваха черни точици за момент, а Роланд отново го сграбчи за китката. Дали наистина щеше да започне да стреля в тълпата, донасяйки още повече смърт на това отвратително място? Не знаеше. Това, което знаеше, бе, че един стрелец не може да контролира ръцете си, сграбчат ли оръжие. — Да не сте посмели да отричате! Знаели сте!
— Чуйте какво ще ви кажа — прогърмя гласът на Роланд. — Приятелите ми и аз — тези, които оцеляхме, макар че съм сигурен, че този, който лежи мъртъв, ще се съгласи с мен — ще оставим това място непокътнато. Тук има достатъчно храна, която да ви стигне до края на живота ви, както и роботи, които да ви готвят, да перат дрехите ви и да бършат задниците ви, ако смятате, че се нуждаете от това. Щом предпочитате чистилището пред изкуплението, останете тук. Ала ако бях на ваше място, бих тръгнал на юг. Следвайте железопътните релси и когато стигнете до Калите, кажете на жителите им какви сте ги вършили, преди те да ви изпреварят, паднете на колене, склонете глави и помолете за прошка.
— Никога! — извика един от Лъчеубийците, но Джейк забеляза, че на лицата на част от тях бе изписано колебание.
— Както пожелаете — каза Стрелеца. — Изрекох последната си дума и следващият, който дръзне да ми каже нещо, може да замлъкне завинаги, защото един от приятелите ми подготвя друг — своя съпруг — да легне в земята, и аз съм изпълнен с мъка и ярост. Ще кажете ли още нещо? Ще предизвикате ли яростта ми? Ако е така, пригответе се да се срещнете с това. — При тези думи той извади револвера си и положи дулото му в сгъвката на дясната си ръка. Джейк пристъпи напред и най-накрая извади своя.
Внезапно се възцари гробовна тишина, а мъжът, който се бе обадил, обърна глава.
— Не ни убивайте, господине! — изрече някакъв човек с горчивина. — Вече ни причинихте достатъчно.
Роланд не каза нищо и тълпата започна да се разпръсква. Повечето бяха безмълвни, ала неколцина ридаеха. Тъмнината скоро ги погълна.
— Уха! — възкликна Динки. Очевидно бе впечатлен от случилото се.
— Роланд — започна Тед, — това, което правеха, не беше само по тяхна вина. Мислех си, че съм ти обяснил това, ала, изглежда, не съм си свършил добре работата.
Стрелеца прибра пистолета си в кобура.
— Справи се прекрасно — рече. — Благодарение на теб останаха живи.
Бяха стигнали до северния край на Парка. Шийми докуцука до Роланд и го погледна с кръглите си, сериозни очи.
— Ще ми покажеш ли къде трябва да отидете, драги? — попита той. — Можеш ли да ми покажеш мястото?
Мястото. Стрелеца бе дотолкова обсебен от мисълта за кога, че съвсем бе забравил за къде. А и спомените му за пътя, който бяха изминали в Ловъл, бяха доста смътни. Тогава Еди беше карал колата на Джон Кълъм, а неговият дин бе потънал в собствените си мисли, съсредоточен върху нещата, които трябваше да каже, за да убеди Джон да им помогне.