Не мислеше, че ще може да направи това — не и ако искаше да стигнат благополучно до Търтълбек Лейн.
— Мисля, че не — рече Стрелеца. Той взе ключовете от продавача и погледна към жената, лежаща пред кантара за месо. — Стани, сай — нареди.
Госпожа Тасенбаум направи това, което се искаше от нея, и когато се изправи на крака, Роланд й връчи ключовете. „Продължавам да срещам полезни хора на това място — помисли си той. — Ако и тази жена се окаже добра като Кълъм, навярно нещата няма да се прецакат.“
— Ще откараш мен и младия ми приятел до Ловъл — каза Стрелеца.
— До Търтълбек Лейн — кимна непознатата.
— Право думаш, казвам благодаря.
— Ще ме убиете ли, след като ви закарам дотам?
— Само ако започнеш да ни разтакаваш.
Тя се замисли за момент, сетне кимна:
— Добре. Да тръгваме.
— Успех, госпожо Тасенбаум — обади се продавачът, когато поеха към вратата.
— Ако не се върна — заяви жената, — запомни само едно: моят съпруг измисли Интернет — той и приятелите му, отчасти в „Кал-Тек“, отчасти в гаражите им. Той, а не Албърт Гор.
Стомахът на Роланд отново изкъркори. Той се протегна над тезгяха (продавачът побърза да се отдръпне от него, сякаш Стрелеца беше чумав), грабна увитата пуйка на жената и напъха три резена в устата си. Останалото връчи на Джейк, който изяде две парчета и веднага погледна към Ко — рунтавелкото се взираше в месото с нескрито любопитство.
— Ще получиш своя дял, когато се качим в пикапа — обеща му Джейк.
— Пикапа — изджавка Ко, след което добави, наблягайки върху думата: — Дял!
— Бооожичко! — зяпна продавачът.
ЧЕТИРИ
Акцентът на продавача може и да беше готин, но това не можеше да се каже за камиона му. Скоростите му например се сменяха по стандартния начин, а Айрийн Тасенбаум от Манхатън не бе карала подобна кола от времето, когато все още бе Айрийн Кантора от Стейтън Айлънд. Що се отнася до лоста за скоростите… тя никога през живота си не бе управлявала автомобил с подобно праисторическо приспособление.
Джейк седна до нея, стъпвайки от двете страни на въпросния лост, заедно с Ко (който още дъвчеше с наслада от пуешкото) в скута си. Роланд се разположи на седалката за пътници, като се опитваше да не се мръщи от болката в хълбока му. Айрийн забрави да натисне амбреажа, когато запали колата. Харвестърът подскочи напред и в следващата секунда се закова на място. За щастие сновеше по пътищата на Северен Мейн още от средата на шейсетте и поради тази причина движенията му напомняха тези на застаряващ мъжкар вместо на жребец в разцвета на силите си; в противен случай Чип Макавой щеше да изгуби най-малко една от витрините си. Ко се вкопчи в скута на момчето и от устата му изскочи парче пуйка, съпроводено от думи, които бе научил от Еди.
Айрийн се вторачи в рунтавелкото с ококорени от изумление очи.
— Това животинче не каза ли току-що „еба си“, млади човече?
— Не обръщайте внимание на думите му — рече Джейк. Гласът му трепереше. Часовникът със свинската зурла вече показваше четири без пет. Също като Роланд, момчето имаше чувството, че времето изтича като пясък между пръстите им. — Използвайте амбреажа и ни измъкнете по-_скоро_ оттук.
За щастие схемата с различните скорости бе отпечатана на върха на лоста и все още се различаваше. Госпожа Тасенбаум натисна съединителя и подкара камиона на заден ход. Харвестърът излезе на шосе № 7, движейки се на тласъци, сетне се закова по средата на бялата лента. Жената отново завъртя ключа, осъзнавайки, че пак е забравила да задържи амбреажа достатъчно дълго, за да предотврати задавянето на мотора. Роланд и Джейк вече се бяха вкопчили в прашното табло, където един избелял стикер прогласяваше: „АМЕРИКА! ОБИЧАИТЕ Я ИЛИ СЕ ИЗМИТАЙТЕ ОТ ТУК!“ с букви в червено, бяло и синьо. Всъщност спазматичният им ход се оказа доста полезен за тях, защото точно в този момент голям камион, натоварен с дървени трупи — просто нямаше начин Стрелеца да не се сети за онзи, който се бе разбил последния път, когато бяха тук — изкачи хълма северно от магазина. Ако харвестърът бе напуснал паркинга с нормален ход, със сигурност щяха да бъдат ударени от появилата се машина (и най-вероятно убити). Камионът с трупите изви встрани и клаксонът му нададе рев, докато задните му гуми вдигаха облаци пушилка.