— Какво ли прави? — пита нервно Джъстин.
— Най-вероятно е слязъл да пусне една вода — отвръща приятелката й. — Но ако господин Кинг има късмет, може и да е другото. Така ще има време да напусне шосе № 7 и да се върне на Търтълбек Лейн.
Изведнъж на Джъстин вече не й се берат малини — единственото, което иска, е да се върне вкъщи и да си направи силен чай.
Мъжът се връща накуцвайки от храстите и използва пръчката си, за да се прехвърли обратно през каменния зид.
— Май нуждата не е била голяма — казва Елвира и когато некадърният шофьор се качва в буса си, двете застаряващи дами се споглеждат и започват да се кикотят като малки момиченца.
ДВАНАЙСЕТ
Роланд гледаше как беловласият мъж дава указания на жената — нещо от сорта, че по Уорингтън Роуд щели да стигнат най-бързо, — след което Джейк отвори очи. Изглеждаше смъртно изтощен.
— Накарах го да спре и да се изпикае — каза момчето. — Сега оправя нещо под седалката си. Не знам точно какво, но няма да го забави за дълго. Това е лошо, Роланд. Нямаме никакво време. Трябва да вървим.
Стрелеца погледна към жената, надявайки се, че е взел правилното решение, когато предпочете тя да остане на волана.
— Знаеш ли как да стигнеш дотам? Разбра ли всичко?
— Да — рече тя. — Първо по Уорингтън Роуд, а оттам по шосе № 7. Понякога ходим да вечеряме там. Знам много добре маршрута.
— Не мога да ви гарантирам, че ще му пресечете пътя — рече белокосият мъж, — но мисля, че тъй ще стане. — Той се наведе, вдигна шапката си и започна да я чисти от стръкчетата току-що окосена трева, полепнали по нея. Движенията му бяха бавни и протяжни, като че ли вършеше това насън. — Ам’ че да, тъй ми се струва. — Сетне пъхна капелата под мишница, вдигна юмрук към челото си и коленичи пред странника с големия револвер. И защо не?
От непознатия струеше бяло сияние, което го обгръщаше като ореол.
ТРИНАЙСЕТ
Когато Роланд отново се напъха в кабината на харвестъра — усилие, затруднено допълнително от непрекъснато увеличаващата се болка в десния му хълбок, — ръката му случайно докосна крака на Джейк и той изведнъж разбра какво криеше момчето и защо. Младият му спътник се боеше, че ако сподели опасенията си със своя дин, може да разконцентрира вниманието му. Не, не ставаше въпрос за ка-шум — ако беше така, Роланд също щеше да го почувства. Не, как можеше да има ка-шум между тях, когато ка-тетът им вече се бе разпаднал? Необикновената им сила — онова, което бе по-могъщо от всички тях накуп и навярно произтичаше от самия Лъч — бе изчезнала. Сега те бяха просто трима приятели (четирима заедно с рунтавелкото), обединени от една цел. И Джейк знаеше, че можеха да спасят Кинг. Можеха да спасят писателя и да се приближат с една стъпка към Кулата благодарение на това си дело. Ала един от тях щеше да загине.
Джейк знаеше и това.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
В този момент една стара поговорка — бе я научил от баща си — осени Роланд. „Щом ка повелява така, тъй да бъде.“ Добре; тъй да бъде.
През дългите години, по време на които преследваше човека в черно, Стрелеца би се заклел, че нищо във Вселената не е в състояние да го накара да се отрече от Кулата; нима не бе убил и собствената си майка още в началото на прокълнатия си поход? Но през всичките тези години не бе имал нито приятели, нито деца, нито (макар и да не искаше да си го признае, ала бе вярно) сърце. Беше омагьосан от онзи студен романс, който необичащите често бъркат с любовта. Сега обаче имаше син, бе получил втори шанс и се беше променил. Знанието, че един от тях трябва да умре, за да спасят писателя — че задругата им трябва да претърпи още един ужасен удар толкова скоро след загубата на Еди, — нямаше да го накара да се разридае. Не, Стрелеца просто щеше да направи всичко възможно той — Роланд от Гилеад, а не Джейк от Ню Йорк — да бъде новата жертва.
Дали момчето бе узнало, че е разбулил тайната му? Нямаше никакво време да се тревожи за това.
Той затръшна вратата на камиономобила и погледна към жената.
— Айрийн ли се казваш? — попита.
Тя кимна.
— Потегляй, Айрийн. Искам да караш така, сякаш те гони самият Сатана и иска да те озлочести. Тръгвай по Уорингтън Роуд. Ако не го видим там, ще поемем по Седмопът. Нали така?