— Дай ми я, бе! — кресва Брайън Смит и изобщо не забелязва мъжа пред микробуса, нито пък камиона, който заковава рязко зад него, едната му врата се отваря и оттам изскача върлинест каубой, а големият револвер с дръжка от сандалово дърво се изсулва от кобура и пада на прашната земя; светът на Брайън Смит се е стеснил до едно много лошо куче и парче сурово месо. Докато той и ротвайлерът му дърпат яростно пържолата, върху бялата опаковъчна хартия разцъфват кървави рози подобни на татуировки.
ДЕВЕТНАЙСЕТ
— Ето го! — изкрещя момчето на име Джейк, ала Айрийн Тасенбаум нямаше нужда от подобни обяснения. Стивън Кинг носеше дънки, карирана риза и бейзболна шапка. Вече бе отминал кръстовището на Уорингтън Роуд и шосе № 7 и в момента изкачваше хълма — оставаха му около три четвърти до върха.
Тя натисна съединителя и превключи на втора с бързината на автомобилен състезател, зърнал знамето на квадратчета, след което зави рязко наляво, вкопчена във волана с двете си ръце. Камионът на Чип Макавой се наклони рязко, но не се преобърна. Айрийн зърна отблясъка на слънчевите лъчи върху каросерията на превозното средство, което преваляше възвишението точно в този момент, и чу как мъжът с каубойските дрехи крещи:
— Спри зад него!
Тя се подчини, макар и да забеляза, че приближаващият се микробус бе напуснал очертанията на шосето и бе напълно възможно да се вреже в тях. Да не говорим, че в такъв случай Стивън Кинг щеше да бъде премазан в метален сандвич между двете превозни средства.
В този момент вратата на харвестъра рязко се отвори и мъжът на име Роланд се изстреля навън.
След което събитията се развиха с мълниеносна бързина.
Втора глава
Вес’-Ка Ган
ЕДНО
Това, което се случи, бе дяволски елементарно: болният хълбок на Роланд го предаде. Той се строполи на колене с вик, в който се преплитаха ярост, болка и ужас, след което слънчевата светлина внезапно помръкна за миг, когато Джейк прелетя над него в убийствен плонж. Ко остана в кабината на пикапа, лаейки като обезумял:
— Ейк-Ейк! Ейк-Ейк!
— Джейк, не! — изкрещя Стрелеца. Видя с ужасяваща яснота всичко, което се случи. Момчето сграбчи писателя през кръста в мига, в който синьото превозно средство — което не приличаше нито на камион, нито на кола, а на странна кръстоска между тях — ги връхлетя сред оглушителна какофония от дисхармонични звуци. Джейк завъртя Кинг наляво и го закри с тялото си, поемайки удара. Някъде зад Роланд, който стоеше на колене, подпрял разкървавените си длани на прашната земя, жената от магазина нададе смразяващ кръвта писък.
— ДЖЕЙК, НЕ! — извика отново Стрелеца, ала вече бе твърде късно. Момчето, което възприемаше като свой син, изчезна под синьото возило. Роланд зърна една мъничка ръка, вдигната във въздуха — никога нямаше да я забрави, — след което тя също изчезна. Кинг, който бе ударен първо от Джейк, а сетне и от микробуса зад него, бе запратен към горичката и се строполи на три метра от мястото на сблъсъка. Приземи се на дясната си страна, а главата му се удари в един камък с такава сила, че шапката му изхвръкна. После се претъркули — може би искаше да се изправи на крака, ала ококорените му, празни очи по-скоро свидетелстваха за липсата на каквито и да било съзнателни намерения.
Шофьорът завъртя рязко волана и возилото му профуча на сантиметри от Роланд, като запрати облаци прах в лицето му, вместо да го прегази. Бусът вече бе забавил ход; явно водачът му бе решил да натисне спирачката, макар и със закъснение. Той се удари странично в пикапа, завъртя се и блъсна Кинг отново, този път както си лежеше на земята. Роланд чу изхрущяването на чупеща се кост, последвано от болезнения вик на писателя, и най-накрая разбра на какво се дължеше болката в десния му хълбок. Никакво сухо разкривяване не бе имало.
Той се изправи неуверено на крака, отбелязвайки мимоходом, че болката е изчезнала напълно. Сетне погледна към неестествено извитото тяло на Стивън Кинг под лявата предна гума на синьото возило и с жестоко злорадство си каза: „Идеално! Идеално! Ако някой трябва да умре тук, нека си ти! Майната му на пъпа на Ган, майната им на историите, които излизат от него, майната й на Тъмната кула! Нека ти да бъдеш този, който ще умре, а не моето момче!“