Викът на Мечока? Ревът на Мечока? Роланд не знаеше. Надяваше се, че няма никакво значение, че това е чисто и просто писателско бръщолевене.
Някаква кола премина покрай мястото на катастрофата, без изобщо да забави ход, след което два мотоциклета профучаха в противоположната посока. Тогава Стрелеца бе осенен от прозрението, че времето не бе спряло, а те просто бяха станали невидими за неопределен период. Лъчът, който бяха спасили, им помагаше, макар и мъничко.
ЧЕТИРИ
„Кажи му отново. Трябва да си сигурен, че те е разбрал правилно. И му дай да разбере, че отсега нататък трябва да си седи на задника и здраво да бачка.“
Той се наведе към Кинг и носовете им почти се допряха.
— Този път ще пееш, докато песента не свърши, разбра ли?
— „И те живяха дълго и честито до края на дните си“ — изрече Кинг замечтано. — Иска ми се да можех да напиша това.
— И на мен — подхвърли Стрелеца. Така беше — това му се искаше повече от всичко друго. Въпреки скръбта му очите му бяха сухи и той ги чувстваше като горещи камъни в главата си. Навярно сълзите щяха да бликнат по-късно, когато истината за онова, което се бе случило тук, се врежеше надълбоко в съзнанието му.
— Ще сторя както кажеш, Стрелецо. Без значение как се развива историята, когато страниците изтънеят. — Гласът на Кинг също бе изтънял и Роланд си помисли, че навярно щеше да изпадне в безсъзнание всеки момент. — Съжалявам за твоите приятели — наистина, сай.
— Благодаря ти — рече Стрелеца, все още борейки се с желанието да сграбчи Стивън Кинг за гушата и да изтръгне живота от гърдите му. Тъкмо щеше да се изправи, когато писателят каза нещо, което го спря.
— Чу ли песента й, както ти казах да направиш? Песента на Сузана?
— Аз… да.
Кинг се надигна, подпирайки се на лакът, и въпреки че силите му се топяха с всеки изминал миг, гласът му бе суров и уверен:
— Тя се нуждае от теб. Ти също се нуждаеш от нея. Сега ме остави. Запази омразата си за тези, които я заслужават повече. Не съм измислил твоята ка, както не съм измислил нито Ган, нито света, и двамата прекрасно го знаем. Забрави глупостта и мъката си и се заеми с онова, което ми каза и на мен. — Думите му прераснаха в дрезгав вик; едната му ръка се изстреля напред и сграбчи китката на Стрелеца с неподозирана сила. — Довърши започнатото!
Роланд понечи да каже нещо и не можа. Трябваше да прочисти гърлото си и да започне отново.
— Заспивай, сай — заспивай и забрави за всичко тук, с изключение на човека, който те блъсна.
Клепачите на Кинг се затвориха.
— Ще забравя за всичко тук с изключение на човека, който ме блъсна.
— Ти се разхождаше и този мъж те блъсна.
— Разхождах се… и този мъж ме блъсна.
— Наблизо нямаше никой друг — нито аз, нито Джейк, нито жената.
— Никой друг — промълви писателят. — Само аз и човекът със синия микробус. Той ще каже ли същото?
— Да. Съвсем скоро ще заспиш дълбоко. По-късно може би ще почувстваш някаква болка, ала сега усещаш тялото си приятно отпуснато.
— Приятно отпуснат съм. Никаква болка. Ще заспя дълбоко. — Кинг се отпусна върху боровите иглички.
— Но преди да заспиш, чуй какво имам да ти кажа.
— Слушам.
— Не след дълго при теб ще дойде една жена. Мечтаеш ли си за любов с мъже?
— Питаш ме дали съм гей? Латентен хомосексуалист? — Макар и да звучеше уморено, в гласа на Кинг се прокраднаха развеселени нотки.
— Не знам — смотолеви Роланд. — Май да.
— Отговорът е „не“ — рече писателят. — Понякога си мечтая за любов с жени. Откакто взех да остарявам, това ми се случва все по-рядко, пък и като гледам какво ми направи този кучи син…
„Твоето не е нищо в сравнение с онова, което стори на мен“ — помисли си Роланд с горчивина, ала нищо не каза.
— Ако си мечтаеш за любов с жени, при теб ще се яви жена.
— Истина ли казваш? — Кинг явно бе заинтригуван.
— Да. Ще бъде много красива. Ще ти говори за покоя и насладите на полянката. Навярно ще се нарече Морфия, Дъщерята на Съня, или Селена, Дъщерята на Луната. Ще ти предложи ръката си и ще ти обещае да те заведе там. Трябва да й откажеш.