— Трябва да й откажа.
— Дори и да си изкушен от нейните очи и гърди.
— Дори тогава — съгласи се Кинг.
— Защо ще й откажеш, сай?
— Защото Песента не е свършила.
Роланд най-сетне бе доволен. Госпожа Тасенбаум продължаваше да стои на колене до Джейк. Стрелеца мина покрай тях и се приближи до мъжа, който седеше прегърбен и треперещ зад волана на синьото возило, отговорно за всички беди. Очите на този човек бяха ококорени и безизразни, устата му зееше отворена, а по наболата му брада се стичаше тънка ивица слюнка.
— Чуваш ли ме, сай?
Мъжът кимна уплашено. Ротвайлерите зад него бяха утихнали. Четири ярки очи се вторачиха в Стрелеца иззад седалките.
— Как се казваш?
— Брайън — смутолеви мъжът. — Брайън Смит, ако ти е приятно.
Не, никак не му беше приятно. Желанието да души с голи ръце се върна с удвоена сила. Още една кола профуча по шосето, но този път шофьорът натисна клаксона, докато минаваше покрай тях. Явно защитата на Лъча бе започнала да отслабва.
— Сай Смит, ти блъсна един човек с колата, камиономобила си или каквото там караш.
Брайън Смит започна да трепери неудържимо.
— Не са ме глобявали даже и за неправилно паркиране — простена — и сега взех, че се натресох в най-известния човек в щата! Кучетата ми се биеха и…
— Лъжите ти не ме ядосват — рече Роланд — за разлика от страха, който те кара да ги изричаш. Затвори си устата!
Брайън Смит се подчини. Бавно, но неотклонно лицето му губеше цвета си.
— Когато го блъсна, беше сам — рече Стрелеца. — Тук нямаше никой друг освен теб и разказвача. Разбираш ли?
458
— Ясно, сам съм бил. Господине, вие пришълец ли сте?
— Няма значение какъв съм. След това си отишъл при него и си видял, че е още жив.
— Все още е жив, т’ва е хубаво — въздъхна с облекчение злополучният шофьор. — Не съм искал да наранявам никого, честно.
— Той те е заговорил. Така си разбрал, че е жив.
— Да! — ухили се Брайън Смит, след което се намръщи. — Какво ми е казал?
— Не помниш. Бил си прекалено изплашен и превъзбуден.
— Превъзбуден и изплашен — повтори шофьорът. — Ам’че тъй си беше.
— Сега карай. Докато караш, постепенно ще се събудиш. И когато стигнеш до някоя къща или магазин, ще спреш и ще кажеш, че на пътя лежи човек, който има нужда от помощ. Повтори какво ти казах.
— Ще карам — обеща собственикът на ротвайлерите. Пръстите му галеха волана, сякаш нямаше търпение да натисне газта и да отпраши надалеч. — Ще се събудя постепенно и когато стигна до някаква къща или магазин, ще кажа, че Стивън Кинг лежи ранен на шосе № 7 и се нуждае от помощ. Знам, че е още жив, защото приказва с мен. Беше нещастен случай. — Той направи кратка пауза, след което изхъхри: — Не беше по моя вина. Той вървеше по шосето. — Поредната пауза. — Сигурно, де.
„Пука ли ми изобщо върху кого ще падне вината за цялата тази бъркотия?“ Отговорът беше отрицателен. Каквото и да станеше, Кинг щеше да продължи да пише. Роланд силно се надяваше, че писателят ще поеме вината за случилото се, защото всичко стана заради него — той нямаше никаква работа тук и ако бе следвал призванието си, трагичните събития от този ден щяха да бъдат избегнати.
— Тръгвай — заповяда Стрелеца на Брайън Смит. — Не искам да те гледам повече.
Двойникът на Шийми Руиз запали двигателя с въздишка на облекчение. Роланд веднага му обърна гръб и се приближи до госпожа Тасенбаум, след което коленичи до нея. Ко седеше до главата на Джейк — безмълвен, тъй като знаеше, че воят му няма да бъде чут от онзи, за когото тъжеше. Онова, от което Стрелеца най-много се страхуваше, се беше случило. Докато говореше с двамата мъже, които не харесваше, момчето, което бе обичал повече от всички останали — повече от всеки друг през живота си, включително и от Сюзан Делгадо — бе преминало в отвъдното за втори път. Джейк беше мъртъв.
ПЕТ
— Той говореше с теб — каза Роланд, взе Джейк в обятията си и започна да го люлее. Оризиите тихичко прозвънваха в торбата. Тялото на момчето вече бе започнало да изстива.
— Да — каза Айрийн Тасенбаум.
— Какво ти рече?
— Каза ми да се върна при теб, „след като работата тук е свършена“. Това бяха точните му думи. Сетне добави: „Кажи на баща ми, че го обичам.“