Десет минути по-късно рунтавелкото излезе сам от гората и застана до лявата пета на Стрелеца.
— Добро момче — възкликна той и го погали по главичката. Ко бе решил да живее. Това бе нещо мъничко, ала много хубаво.
След още десет минути една тъмночервена кола се приближи почти безшумно до мястото, където микробусът бе блъснал Кинг и убил Джейк. Тя отби встрани, Роланд отвори вратата и влезе вътре, а лицето му отново се намръщи по навик заради болката, която вече не го измъчваше. Ко скочи между краката му, без да чака покана, сгуши се на кълбо и заспа с муцунка, допряна до хълбока си.
— Погрижи ли се за момчето? — попита госпожа Тасенбаум, докато форсираше двигателя на мерцедеса.
— Да. Благодарност, сай.
— Не знам дали ще мога да отбележа мястото по някакъв начин — рече тя, — но по-късно ще се опитам да засадя нещо. Какво би му допаднало според теб?
Роланд вдигна поглед към нея и за пръв път след смъртта на Джейк на устните му се появи усмивка.
— Роза — промълви.
ДВАНАЙСЕТ
В следващите двадесет минути не си казаха нищо. Айрийн Тасенбаум спря до малък магазин в покрайнините на Бриджтън и зареди; „МОБИЛ“ — марка, която Роланд познаваше от скитанията си. Когато тя влезе вътре, за да плати, той погледна нагоре към los angeles, които се носеха стремително по небесната шир. Това бе Пътят на Лъча, който ставаше все по-силен, освен ако видяното не се дължеше на въображението му. Стрелеца си каза, че това няма значение. Ако Лъчът не бе достатъчно силен сега, скоро щеше да бъде. Бяха успели да го спасят, ала в момента Роланд не изпитваше никаква радост от това.
Когато госпожа Тасенбаум излезе от магазина, държеше нещо като долна риза с картинка на каубойска каруца на нея — истинска каубойска каруца — и някакви думи, написани в кръг около нея. Стрелеца успя да различи единствено „СТАРОДАВНИЯ“, ето защо я попита какво означава надписът.
— „ДНИ НА СТАРОДАВНИЯ БРИДЖТЪН, 27 ЮНИ — 30 ЮЛИ 1999“ — каза му тя. — Няма никакво значение какво пише, стига да покрива гърдите ти. Рано или късно ще трябва да спрем някъде, а по тези земи имаме поговорка: „Щом няма риза и обувки, няма и обслужване.“ Ботушите ти изглеждат доста вехти и износени, но няма да ти попречат да влезеш на повечето места. Без риза обаче… Тцъ-тцъ, абсурд, Хосе. После ще ги купя по-хубава риза — такава, дето върви с вратовръзка — и по-хубави панталони. Тези дънки са толкова мръсни, че бас държа, ще останат прави, ако ги събуеш. — Тя се замисли за момент, сякаш водеше кратка (но бурна) вътрешна битка със себе си, след което продължи: — Имаш към два милиарда белези. И то само на онези части от тялото ти, които виждам.
Роланд подмина думите й без коментар.
— Имаш ли пари? — попита той.
— Когато се видяхме, имах трийсет-четирийсет долара — отвърна Айрийн Тасенбаум. — Когато се върнах вкъщи за колата, взех още триста. Нося и кредитни карти, но твоят приятел ме посъветва да карам в брой, доколкото мога. Поне докато продължиш по пътя си. Каза ми, че някои хора може да те издирват. Нарече ги „отрепки“.
Стрелеца кимна. Да, наоколо със сигурност имаше отрепки и след всичко онова, което той и ка-тетът му бяха направили, за да осуетят плановете на техния господар, навярно изгаряха от желание да докопат главата му, за предпочитане димяща и набучена на кол. Както и главата на сай Тасенбаум, ако научеха за нея.
— Какво друго ти каза Джейк? — попита Роланд.
— Че трябва да те закарам до Ню Йорк, ако поискаш да отидеш там. Каза ми, че там имало врата, която щяла да те отведе на някакво място, наречено Фейдиг.
— Нещо друго?
— Да. Имало още едно място, където навярно би поискал да отидеш, преди да минеш през онази врата. — Тя му хвърли бърз поглед, изпълнен с неувереност. — Така ли е?
Роланд кимна.
— Каза някои неща и на кучето. Говореше така, все едно му дава… заповеди? Инструкции? — Жената смръщи вежди. — Възможно ли е?
Стрелеца си мислеше, че е напълно възможно. Джейк можеше да отправи към жената само молба, а що се отнасяше до Ко… това навярно обясняваше защо рунтавелкото не бе останал до гроба, колкото и да му се искаше.