— Сега за калвинистите — продължи Нанси. — Трима мъже и две жени с литературни познания четат творбите на Стивън Кинг всеки ден от осем сутринта до четири следобед.
— Не просто ги четат — обади се Мариан. — Слагат бележки относно мястото на действието, героите, тематиката… дори и според присъствието на популярни запазени марки и търговски продукти в текста.
— Част от работата им се състои в това да търсят препратки към хора, живели или умрели в Ключовия свят — каза Нанси. — Истински хора, с други думи. Както и да намират всичко, свързано с Тъмната кула, естествено. — Тя подаде подплатения плик на Роланд. Когато Стрелеца го взе, почувства, че вътре може да има само книга. — Ако Кинг изобщо е писал книга за Ключовия свят, Роланд — искам да кажа, извън поредицата за Тъмната кула, — според нас това е тя.
Стрелеца погледна въпросително към двете жени, те му кимнаха и той отвори плика. Вътре имаше доста дебел том с червено-бяла корица. На нея се виждаше името на Стивън Кинг, придружено от една-единствена дума.
„Червено за Краля, Бяло за Артур Елд — помисли си той. — Бяло над червеното, такава е волята на Ган завинаги.“
Или пък беше просто съвпадение?
— Какво пише тук? — попита Роланд, посочвайки заглавието.
— „Безсъние“ — отвърна Нанси. — Означава…
— Знам какво означава — прекъсна я Стрелеца. — Защо ми давате тази книга?
— Понеже историята е свързана с Тъмната кула — рече племенницата на Арон Дипно. — И защото в нея има един персонаж на име Ед Дипно. Той е главният злодей в романа.
„Главният злодей в романа — помисли си Роланд. — Ето защо бузите й пламнаха.“
— Имате ли някой роднина, който да се казва така? — попита мъжът.
— Имахме — уточни девойката. — В Бангор — града, за който всъщност пише Стивън Кинг, когато разказва за Дери, какъвто е случаят и с този роман. Истинският Ед Дипно е умрял през 1947 — годината, в която е роден Кинг. Бил е счетоводител — тих и кротък като агънце. Героят от „Безсъние“ е психопат, който попада под властта на Пурпурния крал. Той иска да превърне един самолет в бомба и да го взриви в небостъргач, избивайки хиляди хора.
— Молете се нивга да не се случи — продума мрачно престарелият мъж, докато се взираше замислено в назъбените очертания на Ню Йорк. — Бог знае, че не е невъзможно.
— В книгата планът му не успява — продължи Нанси. — Макар че някои хора са убити, главният герой на романа — един старец на име Ралф Робъртс — успява да предотврати най-лошото.
Роланд се взираше съсредоточено в племенницата на Арон Дипно.
— Пурпурният крал се споменава в тази книга? С истинското му име?
— Да — потвърди девойката. — Бангорският Ед Дипно — истинският Ед Дипно — се пада четвърти или пети братовчед на баща ми. Калвинистите могат да ти покажат родословното дърво, ако искаш, но връзката с чичо Арон изобщо не е силна. Според нас Кинг е използвал това име, за да привлече твоето — или нашето — внимание, без да осъзнава какво прави.
— Нещо като послание от подразсъдъка му — замисли се Стрелеца.
Нанси се оживи.
— От подсъзнанието му, да! Точно така смятаме.
Роланд обаче не смяташе точно така. Спомни си как бе хипнотизирал Кинг през седемдесет и седма, как му бе казал да се вслуша във Вес’-Ка Ган, Песента на Костенурката. Дали подразсъдъкът на писателя — онази част от него, която се подчиняваше на хипнотичната заповед — бе причината Песента на Костенурката да е в тази книга? В книгата, която Служителите на Краля сигурно бяха пренебрегнали, тъй като не бе част от „Цикъла за Тъмната кула“? Стрелеца смяташе, че това е напълно възможно и че името Дипно е нещо като сигул. Ала…
— Не мога да прочета това — каза Роланд. — Най-много да разбера по някоя дума тук-там, но не повече.
— Ти не можеш, но моето момиче може — обади се Моузес Карвър. — Моята Одета, която наричаш Сузана.
Стрелеца замислено кимна. Малко се съмняваше, че ще стане точно така, но въпреки това в съзнанието му се открои ярка картина — двамата седят край пращящия огън, който са запалили, защото нощта е студена, а Ко се е сгушил между тях. Високо в скалите вятърът вие злостните песни на зимата, ала на тях изобщо не им пука за това, защото стомасите им са пълни, телата им са облечени в кожите на животните, които собственоръчно са убили, а отгоре на всичко имат и история, която да ги забавлява.