Разказът на Стивън Кинг за безсънието.
— Тя ще ти го прочете по време на пътешествието — каза беловласият старец. — По време на последното ти пътешествие, кажете Госпот!
„Да — помисли си Стрелеца. — Последната история и последната пътека. Тази, която води до Кан’-Ка Но Рей и Тъмната кула. Би било чудесно, ако е така.“
— В романа Пурпурният крал използва Ед Дипно, за да убие едно дете — продължи Нанси, — момче на име Патрик Данвил. Малко преди нападението, докато Патрик и майка му чакат речта на една жена, момчето рисува картина, на която се виждаш ги, Роланд, както и Пурпурният крал, очевидно затворен на върха на Тъмната кула.
Стрелеца скочи на крака.
— На върха! Заточен на върха на Кулата?
— Спокойно — рече Мариан. — Спокойно, Роланд. Калвинистите анализират творчеството на Кинг от години — всяка дума и всяка препратка, която има някакво значение за нас, се изпраща на добромислещите ни приятели в Ню Мексико. И въпреки че членовете на тези два колектива никога не са се срещали, би било съвсем вярно да се каже, че работят перфектно заедно.
— Това обаче не означава, че винаги са съгласни едни с други — изтъкна племенницата на Арон.
— Много ясно! — отсече дъщерята на Моузес Карвър с гневен тон. — Това, за което са единодушни обаче, е, че препратките на Кинг към света на Тъмната кула почти винаги са замаскирани и понякога не означават нищо;
Роланд кимна и седна обратно на стола си.
— Той говори за нея, понеже подразсъдъкът му винаги си мисли за нея, ала понякога започва да дърдори пълни безсмислици.
— Да — каза Нанси.
— Но явно вие не смятате, че цялата тази книга е фалшива следа, защото в такъв случай едва ли бихте ми я дали.
— Така е — потвърди племенницата на Арон, — но това не означава, че Пурпурният крал със сигурност е затворен на върха на Кулата. Макар че според мен не е изключено.
Стрелеца си спомни за предчувствието си, че Червеният крал е заключен извън Кулата на нещо като тераса. Но дали това бе истинско предчувствие, или просто му се искаше да е така?
— Както и да е, смятаме, че трябва да се оглеждаш за този Патрик Данвил — рече Мариан. — Според нас той е истинска личност, но не успяхме да открием никаква следа от него в този свят. Навярно ще съумееш да го намериш в Тъндърклап.
— Или отвъд Тъндърклап — обади се Моузес.
Дъщеря му кимна.
— Според историята, която разказва Кинг в „Безсъние“ — както и сам ще видиш — Патрик Данвил умира съвсем млад. Това обаче може и да не е вярно. Разбираш ли?
— Не съм съвсем сигурен.
— Когато откриеш Патрик Данвил — или когато той те открие, — е напълно възможно все още да е детето, описано в книгата — заобяснява Нанси, — или пък да е стар като чичо Моуз.
— Много зле за него, ако е тъй! — подметна столетникът и се изкиска.
Стрелеца взе книгата, вгледа се в червено-бялата корица и проследи с показалец релефните букви, които не можеше да прочете.
— Значи сте сигурни, че това не е просто една история?
— От пролетта на седемдесета, когато Кинг написва изречението „Човекът в черно се носеше през пустинята, а Стрелеца го следваше“ — каза Мариан Карвър, — много малко от нещата, които Стивън Кинг е написал, са „просто истории“. Той може да не вярва в това, но ние го знаем.
„Явно годините, през които сте имали работа със служителите на Пурпурния крал, са ви подействали така, че сега подскачате при вида на всяка сянка“ — помисли си Роланд, но вместо това попита:
— Щом не са истории, какво са тогава?
Отговори му Моузес Карвър.
— Нещо като съобщения в бутилки — рече старецът. Начинът, по който произнесе последната дума — почти като „бтълки“ — му напомни за Сузана и внезапно му се прииска да я види, както и да се увери, че е добре. Това желание бе толкова силно, че остави горчив вкус в устата му.
— … великото море.
— Би ли повторил? — помоли го Стрелеца. — Бях се заплеснал нещо.
— Казах, че според нас Стивън Кинг хвърля своите бутилки във великото море. В морето, което наричаме Първоначалието. С надеждата, че те ще те достигнат и че съобщенията вътре в тях ще помогнат на теб и на моята Одета да достигнете целта си.