— Сигурно аз — рече. Боговете знаеха, че беше така.
— В онази пропаст отвъд пределите на Федик също живеят кошмарни създания. Мия ми каза. „Чудовища, които лъжат, мамят, увеличават броя си и търсят начини да се измъкнат оттам“, гласяха думите й. Тогава Тед, Динки, Дани и Фред се хванаха за ръце и направиха това, което Тед нарече „малка добромисъл“. Можех да го почувствам, въпреки че не бях част от техния кръг, и ми бе приятно да го усетя, защото там долу си беше наистина страшниучко. — Тя се загърна още по-плътно в одеялата. — Нямам никакво желание да се връщам отново там.
— Но си убедена, че трябва.
— Под замъка има проход, който минава дълбоко под него и излиза от другата страна, в Дискордия. Тед и приятелите му определиха местонахождението му, като уловиха някои стари мисли — „мисли-призраци“, както каза Тед. Фред имаше парче тебешир в джоба си и го отбеляза за мен, но въпреки това ще ми е трудно да го открия. Онова там долу е като лабиринта от стария гръцки мит, в който бродело онова подобно на бик същество. Предполагам, че ще съумеем да го открием отново…
Стрелеца се наведе и погали острата козина на Ко.
— Ще го намерим — кимна. — Този момък ще проследи дирята ни. Нали, Ко?
Рунтавелкото го погледна с обрамчените си в златисто очи, но нищо не каза.
— Както и да е — продължи жената. — Тед и останалите докоснаха съзнанията на съществата, живеещи в бездната извън града. Не искаха да го правят, но го сториха. Тези чудовищни твари не са нито на страната на Пурпурния крал, нито против него — те са сами за себе си, — но могат да мислят. И са телепати. Знаеха, че сме тук и след като веднъж вече установихме контакт, нямаха нищо против едно съвещание. Тед и приятелите му казаха, че тези създания са си пробивали път през катакомбите под Експерименталната станция от много дълго време и че съвсем малко им остава, докато излязат навън. А стане ли това, ще могат да отидат където си поискат.
Роланд се замисли над това, докато се люлееше на изтърканите токове на вехтите си ботуши. Надяваше се, че двамата със Сузана ще се махнат оттук, преди чудовищата да излязат навън… и че това ще се случи преди появата на Мордред. Паяколакът срещу древните същества от дълбините на земята — нямаше ли да е страхотна гледка?
Той даде знак на Сузана да продължи.
— Чухме тодашните камбанки и от някои от проходите — разказа тя. — Не зад вратите, а от тунелите, където няма никакви врати, които да ги задържат! Разбираш ли какво значи това?
Много добре разбираше. Ако тръгнеха по грешния коридор — или ако Тед и приятелите му бяха сгрешили за отбелязания от тях проход, — той, Сузана и Ко не само че нямаше да излязат от другата страна на замъка „Дискордия“, ами щяха да изчезнат завинаги.
— Не искаха да ме оставят там — рече безногата жена. — Отнесоха ме чак до лечебницата, преди да продължат по пътя си, за което съм им страшно благодарна. Не очаквах, че ще намеря обратния път сама, ала явно съм успяла.
Нейният дин я прегърна през рамото, притискайки я към себе си.
— Какъв беше планът им? — поинтересува се той. — Да минат през вратата, използвана от Вълците?
— Да, тази в края на коридора с ОРАНЖЕВИЯ ПРОПУСК — потвърди Сузана. — Ще излязат на същото място, където излизаха и Вълците, след което прекосяват река Уай и отиват в Кала Брин Стърджис. Жителите на Кала ще ги приемат, нали?
— Да.
— И след като чуят цялата история, няма да ги… линчуват или нещо подобно?
— Сигурен съм в това — заяви Стрелеца. — Хенчик веднага ще разбере, че казват истината, и ще се застъпи за тях, дори и никой друг да не го стори.
— Те се надяват, че Пещерата на портала ще ги върне обратно в Америка — въздъхна тъмнокожата жена. — Надявам се, че вратата ще проработи за тях, макар и силно да се съмнявам в това.
Роланд също се съмняваше. Четиримата от тях владееха могъщи сили, а и Тед беше човек с изключителна воля, който умееше да се справя с най-различни критични ситуации. Манихейците също бяха могъщи по свой начин, а славата им на големи пътешественици между световете се носеше навсякъде. Стрелеца си каза, че рано или късно сай Бротиган и неговите приятели най-вероятно ще успеят да се върнат в Америка. Зачуди се дали да каже на Сузана, че това ще се случи, ако ка пожелае, ала сетне се отказа. В момента ка не беше любимата й дума и едва ли можеше да я обвинява за това.