Външният свят чезнеше малко по малко. Наближаваха края на дългото си пътешествие и нямаше много неща, за които да се тревожат. И това бе добре. Ами ако тя също трябваше да умре, за да може нейният дин да се добере до Кулата? Е, в случай че отвъд имаше само мрак (както бе вярвала през по-голямата част от съзнателния си живот), значи нищо не беше изгубено — стига само да нямаше тодашен мрак, мрак, из който пълзяха древни чудовища. Пък и… Навярно имаше живот след смъртта, рай, прераждане, а може би дори и възкресение в полянката в края на пътя. Последната идея й хареса — и без друго бе видяла достатъчно изумителни неща, за да знае, че не беше невъзможно. Навярно Еди и Джейк я очакваха — облечени в дебели дрехи, със снежинки във веждите и еднакви червени шапки с надписи „ВЕСЕЛА“ и „КОЛЕДА“, предлагащи й чаша горещ шоколад. Mit schlag.
Горещ шоколад в Сентрал Парк! Можеше ли изобщо Тъмната кула да се сравнява с това?
СЕДЕМ
Преминаха през ротондата с множеството врати, водещи къде ли не, след което стигнаха до широк коридор, на чиято стена имаше табела с надпис: „ПОКАЖЕТЕ ОРАНЖЕВ ПРОПУСК, СИНИЯТ ПРОПУСК Е НЕВАЛИДЕН“. Малко по-нататък под светлината на една от все още функциониращите флуоресцент ни лампи (и близо до захвърлена гумена мокасина) някой бе написал следното на покритата с плочки стена:
Отдолу се виждаха имената им: Фред Уъртингтън, Дани Ростов, Тед Бротиган и Динки Ърншоу. Под тях имаше още два реда, написани с по-различен почерк — Сузана си помисли, че най-вероятно авторът им беше Тед, и едва успя да сдържи сълзите си.
— Господ да ги поживи — промълви тъмнокожата жена. — Господ да ги поживи и да ги опази живи и здрави.
— Здрави — рече едно тихичко гласче откъм краката на Роланд. Двамата веднага погледнаха надолу.
— Реши да проговориш отново, а, сладурче? — попита Сузана, по рунтавелкото не каза нищо. Щяха да минат седмици, преди щ наруши безмълвието си.
ОСЕМ
На два пъти се изгубиха. Първия път Ко беше този, който намери верния маршрут сред плетеницата от проходи и тунели, някои от които бяха огласяни от воя на въздушните течения, а пз други се долавяха странни звуци, сякаш от приближаването на неведоми същества, а втория път заслугата бе на Сузана. Тъмнокожата жена забеляза опаковката от десертчето „Маундс“, изхвърлена от Дани Ростов — „Алгул Сиенто“ бе добре зареден със сладки неща и момичето се бе запасило за из път. „Сладки колкото искаш, но не и дрехи“ — помисли си Сузана, след което се засмя и поклати глава. По някое време, тъкмо когато минаваха покрай една старинна врата от желязно дърво (досущ като онези, които Роланд бе намерил на плажа), до ушите им достигнаха зловещи мляскащи звуци. Тя се опита да си представи какво ли би могло да ги издава, ала единственият образ, който изникна в съзнанието й, бе на огромна уродлива паст с дълги жълти зъби, по които се стичаше слуз. На вратата се виждаше някакъв неразгадаем символ. Само видът му бе достатъчен, за да я накара да се почувства зле.
— Знаеш ли какво означава? — обърна се тя към своя дин. Ала Роланд поклати глава, въпреки че говореше шест-седем езика и поназнайваше поне още толкова. Тъмнокожата жена въздъхна облекчено. Мислеше си, че ако човек знаеше смисъла на написаното, щеше да се опита да го прочете на глас. Дори ще се почувства задължен да го стори. Тогава вратата щеше да се отвори. Дали щеше да се опита да побегне, когато видеше съществото, дъвчещо от другата страна? Сигурно. Но дали щеше да е в състояние да помръдне от мястото си?
Навярно не.
Скоро след като оставиха тази врата зад гърба си, се спуснаха по друго — доста по-късо — стълбище.
— Явно съм забравила за това, когато си говорехме вчера, ала сега си спомням — каза Сузана и посочи към покритите с хилядолетен прах стъпала. — Виж, ето ги нашите следи. Фред ме носеше, докато слизахме, а Динки — докато се качвахме. Почти стигнахме, Роланд — гарантирам ти.
Ала щом се спуснаха долу, неизбродимият лабиринт от проходи и тунели отново я обърка и добре, че рунтавелкото бе с тях, за да ги поведе по един сумрачен коридор, който беше толкова нисък, че Стрелеца трябваше да върви приведен, за да не удари главата на Сузана в тавана.