— Тук е имало някаква битка, нали? — попита жената.
— Да, така е — кимна нейният дин. Беше изтощен. — Голяма битка преди доста време.
Някакъв знак лежеше с табелата надолу на земята пред военната постройка. Сузана настоя Роланд да я спусне долу, за да може да го преобърне и да го разгледа. Стрелеца изпълни молбата й, след което седна с гръб към една скала и се загледа в замъка Дискордия, който вече се намираше зад тях. Две кули се издигаха в синевата — едната изглеждаше непокътната, докато горната част на другата бе напълно разрушена. Роланд си пое дълбоко дъх, опитвайки се да нормализира дишането и пулса си. Земята под краката им бе страшно студена и той нямаше никакви илюзии, че пътешествието им през Ужасните земи ще бъде лесно.
Междувременно Сузана завъртя знака и избърса от него древния слой прах. Думите, които се показаха отдолу, бяха на английски и й подействаха смразяващо:
Под този надпис бе нарисувано Окото на Краля — червено и вперено в нея.
ДВЕ
В главната зала на сглобяемата военна постройка нямаше нищо друго освен купища изгнило оборудване и планини от скелети, никой от които не беше цял. В близкия склад обаче откриха страхотни изненади — десетки рафтове с консервирана храна — повече, отколкото можеха да носят — и още кутии „Стърно“. (Сузана не смяташе, че Роланд ще погледне скептично на горивото, и се оказа права.) Тя подаде глава през задната врата на склада, без да очаква, че ще намери друго освен още скелети, ала това, което зърна, надхвърли очакванията й. Върху купчината кости я очакваше количка, предназначена за кучешки впряг, подобна на онази, в която бе седяла по време на съвещанието й с Мия на върха на замъка. Тази тук бе по-малка и в много по-добро състояние. Вместо от дърво колелата бяха изработени от метал и бяха покрити с някаква синтетична материя. От двете страни стърчаха удобни за хващане ръчки и тъмнокожата жена си даде сметка, че това не е кучешка каручка, а някакъв вид рикша.
„Кефиш ли са да та впрягат, а, дърто? Щот, както гледам, май ша трябва да ма теглиш.“
Това си бе типична за Дета Уокър реплика, ала изненадващо за самата нея безногата жена се засмя.
— Какво толкова смешно има? — попита Роланд.
— Ще разбереш — рече Сузана, опитвайки се да изтика Дета Уокър от гласа си (доста неуспешно). — Съвсем скоро ще разбереш.
ТРИ
В задната част на рикшата имаше малко моторче, но и на двамата им стигаше само един поглед, за да разберат, че са минали векове, откакто е бръмчало за последен път. В склада Стрелеца откри и няколко простички инструмента, сред които и френски ключ. Той бе замръзнал с отворени челюсти, но малко смазка веднага реши проблема. Мъжът демонтира мотора с помощта на ключа и го захвърли настрани. Докато той работеше, а Сузана оглеждаше наоколо, Ко се разположи на около четирийсет крачки пред свода, от който бяха излезли, заставайки на стража срещу съществото, преследвало ги в мрака.
— Не повече от осем килограма — каза Роланд, след като избърса ръцете си в дънките си и огледа захвърления мотор, — но предполагам, че никак няма да съжалявам за липсата му, когато започна да я тегля.
— Кога потегляме? — попита тя.
— Веднага щом натоварим количката с колкото храна издържи — отвърна нейният дин и въздъхна дълбоко. Наболата му брада изпъкваше на фона на бледото му лице. Под очите му се виждаха тъмни кръгове, а страните му бяха набраздени от нови бръчки, които се спускаха от ъгълчетата на устата му към челюстта му. Изглеждаше слаб като вейка.
— Роланд, не можеш! Не и толкова скоро! Та ти си изтощен!
Той посочи към Ко, който седеше търпеливо и се взираше в зейналата тъмна паст.
— Искаш ли да бъдеш толкова близо до тази дупка, когато се спусне мрак?
— Можем да запалим огън…
— Онова може да има приятели — каза Стрелеца, — които не се боят от огъня. Докато бяхме в тунела, тази твар ни искаше само за себе си, защото си мислеше, че сме лесна плячка. Сега обаче навярно хич не го е грижа за това, особено ако е настроено отмъстително.
— Подобно същество не може да мисли — поклати глава безногата жена. — Сигурна съм. — Тя си даде сметка, че сега, след като бяха излезли навън, бе доста лесно да повярва в това. Ала щом сенките се издължат и сгъстят, навярно щеше да промени решението си.