— Какво ще правим сега? — попита безногата жена.
— За начало предлагам да чуем какво ще ни кажат тези хора — рече Стрелеца и посочи към портата в далечния край на покрития с калдъръм преден двор на замъка. Крилата й бяха разтворени и сега там се появиха двама мъже — съвсем нормални мъже, а не някакви високи и възслаби панаирджийски изроди, както бе очаквала. Когато прекосиха половината двор, зад тях изникна още един човек и забърза по петите им. Никой от тримата не беше въоръжен и щом първите двама наближиха моста, Сузана забеляза, че си приличат като еднояйчни близнаци. Този зад тях изглеждаше по същия начин — бял мъж, сравнително висок, с дълга черна коса. Значи тризнаци — двама за съвет и един за късмет, както се казваше. Бяха облечени с дънки и дебели якета, за които жената веднага им завидя. Първите двама носеха големи плетени кошове с кожени дръжки.
— Представи си ги с бради и очила и ще изглеждат досущ като Стивън Кинг, когато с Еди го видяхме за пръв път — каза тихо Роланд.
— Наистина ли? Сигурен ли си?
— Да. Помниш ли какво ти казах?
— Да оставя говоренето на теб.
— И другото — че преди победата идва изкушението. Запомни и това.
— Ще го запомня. Роланд, боиш ли се от тях?
— Мисля, че няма защо да се страхуваме от тези тримата. Ала бъди готова да стреляш.
— Не ми изглеждат въоръжени — рече тъмнокожата жена, но не биваше да забравя плетените кошове — вътре можеше да има какво ли не.
— Въпреки това бъди готова.
— Можеш да разчитащ на мен — отвърна му тя.
ТРИ
Шумът на речните води не можеше да заглуши тракането на ботушите на непознатите; те стигнаха до най-високата точка на моста и спряха там, оставяйки кошовете на земята. Третият мъж се спря в началото на моста, сключвайки благоприлично длани пред гърдите си. Сузана изведнъж долови аромата на печеното месо, което без съмнение се намираше в някой от кошовете. Определено не беше опърлено прасе. Миризмата й напомняше на смес от телешко и пилешко и бе божествена. Устата й започна да се пълни със слюнка.
— Хайл, Роланд от Гилеад! — изрече тържествено тъмнокосият мъж вдясно. — Хайл, Сузана от Ню Йорк! Хайл, Ко от Средния свят! Дълъг живот и приятни нощи!
— Единият е грозник, ала другите двама го задминават.
— Не му обръщайте внимание — каза десният двойник на Стивън Кинг.
— Не му обръщайте внимание! — подигравателно повтори другият, изкривявайки лицето си в грозна гримаса, която му придаде наистина смешен вид.
— Да ви се връща двойно! — каза Роланд, отговаряйки на по-учтивия от двамата. Той подгъна крак и се поклони небрежно, а Сузана направи реверанс според обичаите на Кала, разпервайки въображаемата си рокля. Ко приседна до левия крак на Стрелеца и се загледа съсредоточено в двамата двойници на моста.
— Ние сме уфи — каза десният мъж. — Знаеш ли какво е това, Роланд?
— Да — отвърна Стрелеца, след което се обърна към Сузана: — Това е стара дума за… всъщност древна. Той иска да каже, че са от онези същества, които могат да променят облика си. — Сетне добави шепнешком, за да не го чуят посрещачите им: — Съмнявам се, че това е вярно.
— Ала е така — обади се този вдясно.
— Лъжците съзират навсякъде лъжци — заключи онзи вляво и завъртя синьото си око по изключително циничен начин. Само едното. Тъмнокожата жена не беше виждала такова нещо.
Двойникът на Стивън Кинг зад тях продължаваше да стои безмълвен, сключил длани пред гърдите си.
— Можем да приемем каквато си форма искаме — продължи мъжът вдясно, — но имаме заповеди да изглеждаме като някого, когото познавате и на когото се доверявате.
— Ако си мислите, че се доверявам много на Стивън Кинг, жестоко се заблуждавате — изтъкна Роланд. — Той е непредвидим и досаден като козел, който ще ти изяде панталоните.
— Направихме най-доброто, на което сме способни — увери го десният двойник на писателя. — Можехме да приемем облика на Еди Дийн, ала сметнахме, че ще бъде прекалено болезнено за дамата.