— Щяхте да ги съживите мигновено, ако ги бяхте допрели до кожата си — каза Файмало с явно съжаление в гласа си.
— Не си очаквал, че това ще се случи, нали? — попита Роланд.
— Не — призна старецът и приседна на моста, въздишайки тежко. Една от змиите се опита да пропълзи в скута му, ала той я отблъсна назад с нетърпелив и същевременно небрежен жест. — Но ми беше заповядано да направя така.
Сузана се загледа в труповете на другите двама със смесица от любопитство и страх. Фиймало и Фумало — сега просто двама мъртви старци — се разлагаха с неестествена бързина; съсухрената им, подобна на пергамент кожа хлътваше към костите, а от зейналите пори сълзеше зловонна гной. Докато ги наблюдаваше, очните ябълки на Фиймало щръкнаха като двоен перископ, придавайки учуден вид на покойника. Част от змиите се загърчиха около разлагащите се трупове, а останалите се напъхаха в коша с личинките, търсейки по-топли местенца, където да се свият. Все пак процесът на разложение бе свързан с отделяне на определена топлина и Сузана си каза, че навярно и тя би се почувствала изкушена от гниещите меса, ако беше змия например.
— Ще ме убиете ли? — попита Файмало.
— Не — поклати глава Стрелеца, — защото задълженията ти не са привършили. Скоро ще имаш още един посетител.
Министър-председателят на Пурпурния крал погледна нагоре, а във воднистите му очи проблесна искрица интерес.
— Твоят син?
— Моят и на господаря ти. Ще му предадеш ли нещо от мен?
— Ако съм жив, можеш да разчиташ на това.
— Кажи му, че съм стар и хитър, докато той е само млад. Кажи му, че ако се откаже, може да поживее още известно време, ала ще трябва да се задоволи само с мечтите си за отмъщение… макар че не зная да съм му сторил нещо, заради което да ми отмъщава. И му кажи, че ако продължи по пътя си, ще го убия, както възнамерявам да убия и Червения му баща.
— Ти или слушаш и не чуваш, или чуваш и не щеш да възприемеш — каза Файмало. Сега, след като собствената му хитрост бе разкрита (уфът се оказа пенсиониран автор на реклами от Ню Йорк), той изглеждаше сломен и грохнал. — Не можеш да убиеш създание, което вече се е самоубило. Нито пък можеш да влезеш в Тъмната кула, защото има само един вход, а балконът, където е затворен Изгубения, е над него и осигурява идеална позиция за обстрел. Пурпурният крал има предостатъчно оръжия — само сничовете му са достатъчни да ви открият и да ви накълцат на парчета, преди да сте прекосили и половината поле с рози.
— Остави ние да се тревожим за това — отвърна Роланд и Сузана си каза, че думите му бяха съвсем на място; тя вече се тревожеше. — Що се отнася до теб, ще предадеш ли съобщението ми на Мордред, когато го видиш?
Файмало махна примирено.
— Не ми размахвай ръка, глупако — намръщи се Стрелеца. — Искам да го чуя от устата ти.
— Ще предам съобщението ти — рече министър-председателят, след което добави: — Ако го срещна и проведем съвещание.
— Ще го видиш — заключи Роланд. — Всичко добро, сай — добави и тъкмо понечи да се обърне, когато Сузана го хвана за лакътя. Той се спря.
— Закълни ми се, че всичко, което ни каза, беше вярно — обърна се тя към грозното създание, свило се на покрития с калдъръм мост. Враните се бяха поуспокоили и ги наблюдаваха със студените си очи от мостчетата и кулите. Тъмнокожата жена нямаше никаква представа какво възнамеряваше да докаже или да научи с този въпрос. Щеше ли да различи лъжите му? Навярно не. Въпреки това продължи да го притиска: — Закълни се в името на баща си и в лицето му!
Старецът вдигна дясната си ръка — дланта му бе обърната към тях и Сузана видя, че дори там кожата му не бе пощадена от кървящите язви.
— Заклевам се в името на Андрю Джон Корнуел от Тиога Спрингс, Ню Йорк. Както и в лицето му. Кралят на този замък наистина полудя и наистина унищожи магьосническите сфери, които се бяха озовали в ръцете му. Наистина застави прислужниците си да вземат отрова и наистина ги гледа, докато агонизираха. — Сетне посочи към коша с разложеното месо. — Откъде според теб се сдобих с тези неща, Черна птицо? От някоя месарница за канибали?
Безногата жена реши да не обръща внимание на сарказма му.
— Той наистина тръгна към Тъмната кула. Изгубения е като кучето от онази стара приказка, което хем не може да използва за нищо сламата, хем не иска да я даде на никого. Не ви излъгах даже и за съдържанието на кошовете — просто ви показах какво има вътре и ви оставих сами да направите изводи.