— Това е страхотна молитва — възхити се той.
— Да — съгласи се спътницата му. — Може би не я казах точно както трябва, защото мина доста време, но е най-добрата молитва според мен. Хайде сега да се захващаме за работа, докато все още усещам ръцете си.
Роланд каза „амин“.
ШЕСТ
Стрелеца взе отрязаната глава на елена, хващайки я за едва напъпилите рога, след което я сложи пред себе си и стовари парчето скала върху черепа. Той се разцепи с глух звук, от който стомахът на Сузана се сви. Тогава мъжът сграбчи здраво рогата и ги задърпа — първо наляво, а после надясно. Тъмнокожата жена видя как черепът на животното се огъва напред-назад и извърна очи, опасявайки се да не повърне.
Нейният дин нанесе още два удара, използвайки парчето скала с хирургическа прецизност. После си послужи с ножа, за да изреже кръгче в кожата на главата, което сетне отвори като капаче, разкривайки разцепения череп отдолу. Тогава пъхна острието на ножа в най-голямата пукнатина и го използва като лост, за да достигне до мозъка на самеца. Щом направи и това, го измъкна, сложи го внимателно настрани и погледна към Сузана.
— Ще ни трябва мозъка на всеки елен, който убием — рече. — И именно за тази цел ни е необходим чукът.
— О! — въздъхна тя, след което добави глухо: — Мозък значи.
— За да направим каша за щавене. Чъртът обаче може да ни послужи и за други неща. Гледай. — Взе две парчета и ги заблъска едно в друго, докато едното не се счупи. Отчупената му повърхност не бе назъбена, а почти гладка. Жената знаеше, че това не е необичайно за метаморфните скали, но шистите и подобните на тях образувания по принцип бяха прекалено крехки, за да се направят от тях добри инструменти. Докато това вещество определено беше здраво.
— Когато получиш парчета, които са достатъчно дебели, че да ги държиш от едната страна, и тънки като остриета от другата, отделяй ги настрана — каза Роланд. — Ще ги използваме за стъргалници. Ако имахме повече време, щяхме да си направим и дръжки, но нямаме. До свечеряване ръцете ни ще се покрият с рани.
— Колко време ще ни трябва, за да си направим достатъчно стъргалници?
— Не много — отвърна Стрелеца. — Чъртът се отчупва добре, или поне така съм чувал.
Докато Роланд мъкнеше мъртво дърво в горичката от върби и елши, израсли до брега на поточето, тъмнокожата жена се отдаде на търсене на чърт. По времето, когато намери дузина големи парчета, забеляза и една гранитна скала, от която щеше да излезе чудесна наковалня.
Кварцоподобният минерал наистина се отчупваше добре и тя вече разполагаше с трийсетина стъргалника, когато Стрелеца се върна с третия си товар дърва. Той струпа подпалките на малка купчинка, която Сузана трябваше да закрие с ръце, за да я предпазят от суграшицата. Въпреки че се намираха под гъсто струпаните дървета, едва ли щеше да мине много време, преди да се измокрят до кости.
Щом огънят пламна, мъжът отстъпи няколко крачки назад, падна на колене и сключи длани.
— Пак ли ще се молиш? — попита го безногата жена.
— Човек не може да забрави лесно нещата, които е научил в детството си — отвърна й той, затвори очи за няколко секунди, а сетне доближи събраните си ръце до устата си и ги целуна. Единствената дума, която го чу да казва, беше „Ган“. После Стрелеца отвори очи, вдигна ръце и ги разпери, сякаш имитираше отлитаща птица. Когато проговори отново, гласът му беше сух и безизразен: — Добре. Да се захващаме за работа.
СЕДЕМ
Изплетоха въжета от трева, също както бе направил и Мордред, и провесиха първия елен — водача на стадото, който Сузана бе обезглавила — за задните крака от по-ниските клони на върбата. Роланд разпори корема му с ножа си и извади червата, след което затършува из вътрешностите му и изтръгна два слузести червени органа, които жената взе за бъбреци.
— Това е за треска и кашлица — рече той и отхапа от единия, сякаш беше ябълка. На Сузана й се повдигна и тя се загледа в потока, докато нейният дин приемаше лекарството си. Когато най-накрая се осмели да се обърне, го видя да изрязва кръгчета около местата, където задните крака на животното се съединяваха с тялото му.
— По-добре ли си? — попита смутено тя.