По време на разказа му Сузана забеляза някои неща, които й се сториха доста странни. Характерният за Средния свят изговор на Джо Колинс започна да се преплита с типично американски акцент. Навярно домакинът им просто беше от онези родени комици, които веднага усвояват начина, по който говорят хората около тях. Жената си каза, че в Бруклин сигурно произнасяше „форд“ като „фойд“, в Питсбърг като „форрд“; а супермаркетът „Джайънт Ийгъл“ ставаше „Джоонт Игл“.
Роланд го прекъсна, за да го попита дали комикът е нещо като дворцов шут, и старецът се засмя от все сърце.
— Точно така. Само си представи един куп хора, насядали в задимена зала с напитки пред себе си, вместо някакъв крал с придворни.
Стрелеца кимна усмихнат.
— В това да забавляваш хората в Средния запад си има доста предимства — продължи домакинът им. — Ако се накъркаш като прасе в Дюбюк, след двайсет минути просто те свалят от сцената, докато в Средния свят биха ти отсекли главата, ако се издрайфаш пред някоя високопоставена особа.
Роланд се засмя толкова неудържимо при тези думи, че Сузана чак го изгледа подозрително.
— Право казваш, Джо.
През лятото на 1972 Колинс изнасял представления в един нощен клуб в Кливланд, наречен „Джанго“, който се намирал недалеч от гетото. Стрелеца отново го прекъсна, този път, за да разбере какво е „гето“.
— Част от града, където повечето хора са чернокожи и бедни, а полицията обича първо да размахва палки и после да задава въпроси — обясни тъмнокожата жена.
— Бинго! — възкликна Джо и почука с юмрук по главата си. — И сам не бих го казал по-добре!
В този миг нейде навън отново се разнесе онзи протяжен вопъл. Сузана погледна към своя дин, ала дори и да го беше чул, Стрелеца не го показа с нищо.
„Това е само вятърът — каза си безногата жена. — Кой друг би могъл да е?“
„Мордред — прошепна съзнанието й. — Мордред е там и зъзне от студ. Мордред е нейде там и умира, докато ние си седим на топличко и пием кафе.“
Ала тя нищо не каза.
От една-две седмици в „Джанго“ нещата не вървели добре, разказа им Джо, но по това време той пиел здраво („поркал яко“ беше изразът му) и изобщо не забелязал, че публиката на второто му представление е около една пета от хората, дошли на първото шоу в града.
— Мамка му, така се натрясквах, че не забелязвах нищо и никого — призна им той. — Направо се отрязвах до смърт.
После някой хвърлил коктейл „Молотов“ през прозореца на клуба („коктейл «Молотов»“ беше израз, чието значение бе известно на Роланд) и преди да каже „Като си говорим за тъщата ми“, изведнъж навсякъде лумнали пламъци. Джо се втурнал към задната врата и тъкмо излизал на улицата, когато трима мъже („всичките чернокожи и огромни като играчи от Националната баскетболна асоциация“) го сграбчили. Двамата го държали; единият удрял. По едно време някой размахал бутилка — бум-бум, тра-ла-ла, стана тъмно, токът спря. Събудил се на някакъв тревист хълм близо до изоставено градче на име Стоунс Уорп (според табелите), което изглеждало като снимачна площадка за уестърн, след като всички актьори са си тръгнали.
Някъде по това време Сузана реши, че не вярва много на историята на сай Колинс. Разказът му определено беше интересен и като се вземеше предвид първата поява на Джейк в Средния свят — когато бе блъснат от кола, докато отивал на училище, — звучеше съвсем правдоподобно. Ала въпреки всичко тъмнокожата жена не вярваше на историята. Дали съмненията й бяха напълно безпочвени, или в цялата работа наистина имаше нещо гнило?
— Не можеш да го наречеш рай, щот’ няма нито облаци, нито ангелски хорчета — каза Джо, — но в крайна сметка реших, че ще да е някакъв живот след смъртта или нещо от сорта. — Разтършувал се из района и не след дълго открил храна, кон (Липи) и решил да се отправи на път. Срещнал най-различни хора — някои добронамерени, други — не, някои чистокръвни, други — мутанти. Достатъчно, за да се запознае с наречията и историята на Средния свят; оттам разбрал за Лъчите и за Кулата. По някое време дори се опитал да прекоси Ужасните земи, ала се уплашил и се върнал обратно, когато кожата му започнала да се покрива с всевъзможни струпеи и язви.