— Не се притеснявай за храната — рече Стрелеца, сякаш бе прочел мислите й и бе съзрял най-големия й страх. — Той никога не би отровил това, което възнамерява да… изяде.
Сузана му подаде револвера с дръжката напред. Мъжът го пое и презареди двете празни гнезда, преди да го напъха обратно в кобура си. Вратата на къщичката продължаваше да зее отворена и вятърът навяваше сняг. В антрето, където висяха самоделните им кожени палта, вече се бе образувала неголяма пряспа. Температурата бе спаднала малко и стаята вече не приличаше на сауна.
— Как разбра? — попита Роланд.
Тъмнокожата жена се замисли за хотела, където Мия бе оставила Черната тринайсетица. По-късно, след като си бяха тръгнали, Джейк и татко Калахан бяха отишли в стая 1919, защото някой им бе оставил бележка и
(дад — а — чий)
ключ. На плика с някакъв особен почерк (комбинация между получерен шрифт и печатни букви) бе написано името на Джейк и „Това е истината“. Сузана бе сигурна, че ако можеше да сравни плика с краткото послание с бележката, която бе открила в банята, щеше да се окаже, че са писани от една и съща ръка.
Според Джейк чиновникът в хотел „Плаза-Парк Хаят“ им казал, че съобщението било оставено от човек на име Стивън Кинг.
— Ела — рече жената на своя дин. — Искам да ти покажа нещо.
ТРИ
Също като останалата част от къщата, и банята изглеждаше по-малка. Ваната бе стара и ръждясала, а дъното й бе покрито с тънък слой мръсотия. Изглеждаше така, сякаш бе използвана за последен път преди…
Всъщност по-скоро създаваше впечатлението, че никога не е била използвана. Душът също бе потъмнял от ръжда, а розовите тапети бяха избелели, мръсни и олющени. Огледалото продължаваше да стои на мястото си, но повърхността му беше зацапана и напукана и Сузана си каза, че е истинско чудо да не се пореже, докато пишеше на него. Парата от дъха й бе изчезнала, ала думите все още бяха там, изпъкващи на фона на мръсотията: „ОДД ЛЕЙН“ и „ДОНДЕЙЛ“ под него.
— Това е анаграма — каза тя. — Виждаш ли?
Мъжът заразглежда буквите, ала след малко поклати глава. Изглеждаше леко засрамен.
— Не си виновен ти, Роланд — рече му безногата жена. — Това са нашите букви, а не тези, които познаваш. Трябва да ми се довериш, че е анаграма. Сигурна съм, че ако Еди беше тук, веднага щеше да я разгадае. Не знам дали това е представата на Дондейл за шега, или има някакви правила, които създанията като него са длъжни да спазват — важното е това, че я разгадахме навреме благодарение на помощта на Стивън Кинг.
— Ти я разгада — каза глухо Стрелеца. — Докато аз умирах от смях.
— И с двама ни можеше да стане така — увери го спътницата му. — Ти просто беше по-уязвим, защото чувството ти за хумор… извинявай, Роланд, но по принцип е доста дърварско.
— Знам това — изсумтя нейният дин, след което се обърна и излезе от тоалетната.
Неочаквано Сузана бе осенена от една ужасна мисъл и й се стори, че минаха часове, преди Стрелеца да се върне при нея.
— Роланд, той все още ли е…
Мъжът кимна. На устните му играеше едва забележима усмивка.
— Мъртъв? Разбира се. Ти стреля страхотно, Сузана, ала изведнъж ми се прииска да се уверя.
— Радвам се — отвърна простичко тя.
— Ко стои на стража. Ако случайно нещо се случи, сигурен съм, че веднага ще ни уведоми. — Вдигна бележката от земята и внимателно прочете написаното на гърба й. Единствената дума, чието значение не знаеше, беше „аптечка“. — „Оставил съм ти нещо.“ Знаеш ли какво?
Тъмнокожата жена поклати глава.
— Нямах време да погледна.
— Къде е тази аптечка?
Сузана посочи към огледалото и спътникът й го плъзна настрани. Зад него наистина имаше рафтове, но вместо подредените лекарства и сиропи, които си бе представяла, се виждаха само две кафяви шишенца като онова, което бе забелязала на масичката до креслото в дневната, и прашна кутия, която й се стори като най-старата опаковка с черешови таблетки против кашлица на братята Смит. До тези неща се мъдреше някакъв плик. Роланд го взе и го подаде на жената до себе си. На него със същия полуръкописен, полупечатен почерк бе написано: