Когато влязоха в кухнята, вопълът прозвуча отново — вече бе доста по-силен. Не се виждаше никаква врата към мазето и безногата жена запълзя по прашния напукан линолеум, търсейки скрит капак в пода. Тъкмо щеше да каже на Роланд, че не може да открие нищо, когато Стрелеца й извика:
— Ето тук! Зад студилника.
Хладилникът вече не изглеждаше като супермодерен „Ама-на“ с машинка за лед на вратата — той бе нисък и тумбест и толкова мръсен, че тъмнокожата жена се гнусеше да го докосне. Камерата се намираше отгоре му и формата й напомняше барабан. Майка й имаше същия модел, когато Сузана бе съвсем малка и още отговаряше на името Одета, ала Алис Холмс със сигурност би умряла, ако хладилникът й се покриеше и с една десета от мръсотията, облепила този тук. Дори и една стотна бе достатъчна.
Стрелеца лесно го премести настрани, защото Дондейл, хитрецът му с хитрец, го бе поставил на платформа с колелца. Тъмнокожата жена се съмняваше, че домакинът им е имал много посетители — не и тук, в Крайния свят, — ала ето, че бе взел необходимите мерки, за да опази тайните си, ако някой случайно се отбиеше. Сузана бе сигурна, че това се случваше, макар и от дъжд на вятър, както и бе сигурна, че малцина излизаха живи от тази приказна къщурка на „Одд’с Лейн“.
Стълбите, които водеха надолу, бяха тесни и стръмни. Роланд затърси пипнешком около вратата и намери ключ; той задействаше две голи електрически крушки, едната от които бе разположена над стълбището, а другата се намираше ниско долу. Сякаш в отговор на светлината викът прозвуча отново. Бе пропит с болка и страх. Звукът я накара да потрепери.
— Ела в подножието на стълбите, каквото и да си! — извика Роланд.
Не последва никакъв отговор. Вятърът навън фучеше и виеше, мятайки сняг върху къщичката с такава сила, че Сузана имаше чувството, че ги засипват с тонове пясък.
— Ела, за да можем да те видим, или ще те оставим където си! — отново се обади Стрелеца.
Ала обитателят на мазето не излезе под мъждукащата светлина — вместо това нададе отново немощния си вопъл, който бе изпълнен с мъка, ужас и — Сузана потрепери — лудост.
Стрелеца погледна към нея; тя кимна и му прошепна:
— Върви напред. Аз ще те прикривам.
— Внимавай да не се подхлъзнеш — рече й мъжът със същия приглушен глас.
Спътницата му отново кимна и направи характерния за него жест с пръстите на дясната си ръка: „Върви, върви!“
Стрелеца се усмихна и пое по стълбите, положил цевта на револвера си в сгъвката на дясното си рамо. За миг така й заприлича на Джейк Чеймбърс, че Сузана се просълзи.
ШЕСТ
Мазето представляваше истински лабиринт, осеян със сандъци, бъчви и някакви забулени неща, висящи на куки от тавана. Тъмнокожата жена нямаше никакво желание да се запознава по-отблизо със същността им. Вопълът проехтя отново — звучеше като съчетание на ридание и писък. Нейде над тях, неясен и приглушен, се носеше воят на вятъра.
Роланд се обърна наляво и пое по зигзагообразната пътечка между сандъците, накамарени от двете му страни. Безногата жена го последва, движейки се на определено разстояние след него, като непрекъснато се обръщаше и хвърляше напрегнати погледи през рамо. Същевременно бе нащрек и за тревогата, която Ко можеше да вдигне всеки момент от дневната на Дондейл. Тя видя, че един от сандъците носеше надпис „ТЕКСАС-КИ ИНСТРУМЕНТИ“, а на друг пишеше: „КИТАЙСКИ КУ-РАБИЙКИ С КЪСМЕТЧЕТА «ХО ФАТ» ООД“. Това ни най-малко не я изненада — отдавна бе престанала да се удивлява на подобни съвпадения.
Изведнъж Стрелеца се спря.
— Сълзите на майка ми — промълви той. Само веднъж го бе чувала да произнася тази фраза — когато се бяха натъкнали на елен, паднал в едно дефиле със счупени два задни крака. Животното умираше от глад и ги гледаше с грозните черни дупки в главата си, защото мухите бяха изяли очите му.
Тя остана на мястото си, докато мъжът не й даде знак да се приближи, след което запълзя енергично към него, заставайки от дясната му страна.
В далечния ъгъл на мазето — югоизточния ъгъл, ако представата й за посоките беше вярна — се виждаше нещо като затворническа килия. Вратата й бе направена от кръстосани стоманени пръчки, а наблизо се търкаляха инструментите, с чиято помощ Дондейл ги бе заварил една за друга. Явно това бе станало преди доста време, съдейки по дебелия слой прах върху ацетиленовата горелка. От една „S“-ообразна кукичка, забита в каменната стена — на достатъчно разстояние от затворника, ала същевременно и достатъчно близо, че да го дразни — висеше голям и старомоден