Тя се замисли за момент, ала сетне поклати глава.
— Не. Да видим какво можем да вземем оттук, защото няма да имаме огън най-малко през следващите два дни. А нищо чудно да се окажат и четири.
ОСЕМ
Всъщност трябваше да минат още три нощи и два дни, преди виелицата да се задуши в собствената си ярост и да отшуми. Малко преди здрачаване на втория ден Липи докуцука обратно в хамбара и Роланд изпрати един куршум в лопатовидната й глава. Мордред изобщо не се появи, макар че тя усещаше как се прокрадва наблизо през втората нощ. Навярно Ко също го почувства, защото застана пред портата на хамбара и залая ожесточено към бушуващата виелица.
През това време Сузана научи много повече за Патрик Данвил, отколкото очакваше. Съзнанието му беше доста обременено от периода на пленничеството и това никак не я изненада. Онова, което я изуми, бяха способностите му за възстановяване — тя се запита дали би могла да превъзмогне подобно мъчение и си каза, че навярно талантът му бе спомогнал за това. Нали бе видяла с очите си художническата му дарба в кабинета на покойния Ричард П. Сейър.
Дондейл бе давал на пленника си минимума от храна, необходим за поддържането на жизнените му функции, и редовно бе крадял от емоциите му — два пъти седмично, понякога три, а веднъж дори и четири. Всеки път, когато Патрик се убеждавал, че няма да издържи повече и ще умре, някой се отбивал. Едва напоследък можал да си поотдъхне малко от изтезанията, защото „гостите“ на вампира изненадващо зачестили. По-късно през нощта, след като си легнаха в отрупания със сено плевник, Стрелеца сподели, че според него по-голямата част от жертвите на Дондейл били изгнаници и бегълци от Le Casse Roi Russe или заобикалящото го селище. Сузана лесно можеше да си представи какво са си мислели горките хорица: „Кралят си замина, затова нека се махнем по-скоро оттук, докато все още можем. В крайна сметка на Големия червен бос може да му щукне всеки момент да се върне, а всички знаем как му хлопа дъската и какво направи с онези слуги.“
В някои случаи Джо приемал истинския си облик и се явявал пред затворника си, за да се храни с неговия страх. Това обаче не му било достатъчно. Сузана предполагаше, че различните чувства имат различен вкус — като свинско един ден, пилешко на следващия и риба на другия, — а вампирът обичал разнообразието.
Патрик не можеше да говори, ала владееше добре езика на жестовете. А след като Роланд им показа находката, която бе открил в кухненския килер, се оказа и че могат да си комуникират и по друг начин. На една от по-горните лавици Стрелеца намери пакет скицници с надпис „МИКЕЛАНДЖЕЛО — ИДЕАЛНИ ЗА РИСУВАНЕ С ВЪГЛЕН“. Нямаха въглени, ала на съседния рафт имаше връзка чисто нови моливи марка „Еберхард-Фабер №2“, стегнати с гумен ластик. Това, което правеше находката още по-любопитна, бе обстоятелството, че някой (най-вероятно Дондейл) грижливо бе отстранил гумичките от върха на всеки молив. Те се намираха в едно стъклено бурканче заедно с няколко кламера и острилка, която приличаше на свирките, прикрепени към долната страна на оризиите от Кала Брин Стърджис. В секундата, когато Патрик зърна албума, очите му веднага грейнаха и той протегна и двете си ръце към откритието на Стрелеца, виейки от неизразима радост.
Роланд погледна към Сузана, която само вдигна рамене и каза:
— Да видим какво може да прави. Аз се досещам какво ще ни покаже, а ти?
Оказа се, че може да прави доста неща. Художническите умения на Патрик Данвил бяха изумителни, а рисунките му заместиха напълно липсващия му език. Ръката му се движеше по листа с изумителна бързина и той не изглеждаше никак притеснен от обстоятелството, че изобразяваше с такава яснота болезнените за него случки; напротив — самият акт на творчество явно му доставяше неизмеримо удоволствие. На една от рисунките му се виждаше Джо Колинс, който забива брадва в главата на нищо неподозиращия си гост, а устните му са изкривени в озъбена усмивка. Над мястото на удара момчето бе написало „ТРЯС!“ и „ПЛЬОК!“ с големи, сякаш излезли от комикс букви, а над главата на Колинс се виждаше балонче с думите: „На ти, говедо!“ Друга рисунка показваше самия Патрик, който лежи на пода изнемощял от смях (изображението бе достатъчно красноречиво и говореше само за себе си, така че надписът „Ха! Ха! Ха!“ бе напълно излишен), докато вампирът стои над него, сложил ръце на кръста си, и го наблюдаваше. После момчето захвърли този лист и набързо сътвори друга рисунка, показваща как Колинс стои на колене и държи затворника си за косата, а стиснатите му устни потрепват пред агонизиращата от смях уста на Патрик. След това с едно-единствено обиграно движение (върхът на молива нито за миг не се отдели от хартията), момчето направи още едно балонче над главата на стареца, изписвайки вътре девет букви и два удивителни знака.