— Пак си е смешно, без значение как точно го пишеш — каза Сузана и внезапно й хрумна нещо. — Патрик, владееш ли дарбата на докосването? — Когато момчето се намръщи и разпери ръце — „Не разбирам“, казваше жестът му — тя перифразира въпроса си: — Можеш ли да четеш мислите ми?
Той вдигна ръце и се усмихна. Това означаваше „Не знам“, ала тъмнокожата жена не мислеше така. Художникът знаеше. Знаеше го много добре.
ТРИ
Достигнаха „Федералния“ малко преди пладне и там Бил им поднесе страхотен обяд. Патрик лакомо омете своя дял, отдръпна се настрани с Ко, който се сгуши в краката му, и започна да скицира останалите, които продължаваха да седят на масата в някогашното общо помещение. Стените бяха покрити с телевизионни екрани — Сузана предполагаше, че бяха поне триста или повече. Явно бяха произведени така, че да издържат доста време, защото част от тях все още работеха. Някои показваха хълмовете, заобикалящи постройката, но на повечето се виждаха предимно снежинки, а един бе прорязван от вечно падащи линии, от които й призля. Тези със снежинките, каза им Бил, навремето приемали сигнали от сателити, намиращи се в земната орбита, ала техните камери отдавна били престанали да работят. Що се отнася до онзи с линиите, само допреди няколко месеца той показвал Тъмната кула, но неотдавна картината внезапно изчезнала.
— Мисля, че Червеният крал никак не обича да го дават по телевизията. — Особено ако чака гости. Искате ли още сандвичи? Има предостатъчно. Не? Ами супа? Какво ще кажеш, Патрик? Много си окльощавял, да знаеш — само кожа и кости си станал.
Момчето обърна листа си и им показа какво бе нарисувал. Бил, поклонил се пред Сузана, с поднос сандвичи в едната ръка и гарафа студен чай в другата. Също като другите му рисунки, и тази нямаше нищо общо с карикатурата, ала бе създадена с поразителна бързина. Тъмнокожата жена изръкопляска, а Роланд се усмихна и кимна. Патрик се ухили широко, стиснал зъби, за да не гледат зеещата дупка на мястото на езика му, след което отгърна страницата и започна нещо ново.
— Отзад има цяла армада возила — каза Бил — и въпреки че повечето за нищо не стават, някои от тях още са в изправност. Ако искате, ще ви дам камион с четворно предаване — може да не вози много гладко, но поне ще ви закара до Тъмната кула, която е на не повече от двеста и двайсет колела оттук.
Сузана усети как стомахът й внезапно се сви. Сто и двайсет колела бяха сто и петдесет километра, а може би дори и по-малко. Бяха близо. Толкова близо, че чак страх да те хване.
— Едва ли ще искате да достигнете Кулата след здрачаване — продължи роботът. — Поне аз не бих го сторил, като се има предвид новият й обитател. Но какво е още една нощ, прекарана край пътя, за такива славни пътешественици като вас? Нищо, бих казал аз! Ала дори и да прекарате тази нощ навън, ще зърнете бленуваната си цел утре преди обяд.
Роланд се замисли над думите му. Междувременно безногата жена трябваше да си напомни да диша, защото част от нея просто не искаше.
„Не съм готова — мислеше си тази част. А още по-дълбоко в нея имаше и друга част — част, помнеща и най-беглите нюанси на онзи повтарящ се (и развиващ се) сън, — която си помисли нещо съвсем различно: — Не ми е писано да стигна дотам. Няма дори да я зърна.“
Накрая Стрелеца рече:
— Благодаря ти, Бил — всички ти казваме „благодаря“, сигурен съм в това, — но ще отклоним любезното ти предложение. И ако ме попиташ защо, не бих могъл да ти отговоря. В състояние съм да ти кажа само едно — че част от мен смята, че утре е прекалено рано. — Той си пое дълбоко дъх, след което го издиша. — Още не съм готов да ида там. Не съм съвсем готов.
„И ти ли? — учуди се Сузана. — Значи и ти.“
— Трябва ми още малко време, за да подготвя ума и сърцето си, а може би дори и душата си. — Той бръкна в задния си джоб и извади ксерокопието на поемата на Робърт Браунинг, което бяха намерили в аптечката на Дондейл. — Тук пише за това как човек си припомня старите времена, преди да се хвърли в последната битка… или последното изпитание. Много добре е казано. Мисля, че и аз се нуждая точно от това — „да глътна от живата вода на дните прежни“. Не зная. Но освен ако Сузана няма нещо против, мисля, че трябва да продължим пеша.