Накрая Патрик надраска две думи вляво от въпросителния знак:
Сузана хвана Роланд за лакътя и го накара да застане пред момчето. Мъжът бе висок към метър и осемдесет и осем. Той я взе в обятията си и тя вдигна ръка на около осем сантиметра над главата му. Патрик се усмихна и кимна.
— И виж какво трябва да има на нея — допълни тъмнокожата жена и взе една съчка от огъня и я прекърши в коляното си, сдобивайки се със собствен инструмент. Спомняше си символите, ала щеше да бъде най-добре да не мисли прекалено много за тях. Прекрасно знаеше, че трябва да бъдат абсолютно точни, иначе вратата, която искаше Патрик да нарисува за нея, или щеше да я отведе на някое друго място, или изобщо нямаше да се отвори. Ето защо, веднага щом започна да чертае в смесицата от пепел и прах на земята, тя се зае да го прави с бързи, отривисти движения, без да поглежда към символа, който току-що е нарисувала, защото се боеше, че ако го направи, всичко ще й се стори грешно и несигурността щеше да започне да я разяжда отвътре като коварна болест. Дета — безочливата, устата Дета, която я бе спасявала в доста ситуации — можеше да излезе на преден план и да довърши започнатото, ала Сузана не искаше да допуска това. В дълбините на сърцето си тя се боеше да се довери на арогантната си двойница, защото Дета можеше да прати всичко по дяволите — и то само заради злобната наслада от това да я прецака. Не можеше да се довери и на Роланд, който пък би могъл да я задържи поради причини, чието естество и той самият не разбираше напълно.
Поради това Сузана рисуваше бързо в праха и пепелта, без да поглежда назад, и ето какво се получи, когато и последната чертичка бе нанесена:
— Неоткрита — възкликна Роланд. — Сузана, какво… как…
— Тихо — отново го скастри тя.
Патрик се наведе над скицника си и започна да рисува.
ШЕСТНАЙСЕТ
Тя продължи да се оглежда за вратата, ала кръгът от светлина около огъня им бе прекалено малък, дори и след като Роланд го подхрани с нови съчки — особено на фона на всеобхватния мрак на прерията. Не се виждаше нищо. Когато се обърна към Стрелеца, Сузана забеляза неизречения въпрос в очите му и му показа портрета, който Патрик й бе направил. Сетне посочи към мястото, където се бе намирала пъпката й. Роланд приближи листа към лицето си и най-накрая съзря следите от гумичката; момчето ги бе прикрило изключително майсторски и той трябваше да се взира дълго и съсредоточено, докато ги забележи. Беше също като да откриеш стара пътека след множество дъждовни дни.
— Нищо чудно, че старецът го е лишил от гумичките — изтъкна, когато й върна картината.
— Точно това си помислих и аз.
Оттам тя се прехвърли на интуитивното прозрение, което я бе осенило — че ако Патрик можеше (поне в този свят) да заличава чрез изтриване, навярно би могъл да създава чрез рисуване. Когато му спомена за стадото банноци, което се бе увеличило по един тайнствен начин, Роланд потри челото си като човек с ужасно главоболие.
— Трябваше да обърна внимание на това — въздъхна той. — Трябваше да се сетя какво означава. Остарявам, Сузана.
Тя не обърна внимание на думите му — беше ги чувала и преди — и му разказа сънищата си за Еди и Джейк, без да пропусне нито една подробност — надписите върху пуловерите, пеещите гласове, предложението за горещ шоколад и паниката в очите им, която нарастваше с всяка следваща нощ, а тя все не можеше да разбере смисъла на съня.
— Защо не ми разказа още тогава? — попита Стрелеца. — Защо не ме помоли да ти помогна в разтълкуването му?
Тя го изгледа, мислейки си, че решението й е било съвсем правилно, без значение колко щеше да го заболи.
— Вече изгуби двама. Щеше ли да си доволен да изгубиш и мен?
Страните му пламнаха.
— Думите ти ме обиждат, Сузана, а мислите ти — още повече.
— Възможно е — въздъхна тя. — Ако е тъй, съжалявам. Не бях сигурна какво точно искам. Много добре знаеш, че част от мен копнее да зърне Тъмната кула и дори Патрик да успее да нарисува Неоткритата врата и аз да успея да я отворя, тя няма да ме отведе в истинския свят. Сигурна съм, че надписите на пуловерите означават точно това.
— Не трябва да мислиш така — поклати глава Роланд. — Реалността рядко се състои само от черно и бяло, от съществува и не съществува, от е и не е.