„Затваряй си устата!“ — сряза я Сузана и за нейно изумление Дета млъкна.
ОСЕМНАЙСЕТ
Ала с настъпването на деня (когато се развидели, забелязаха средно голямо стадо банноци, пасящи на около три километра от тях) тя отново допусна Дета в съзнанието си. Нещо повече — остави Дета да поеме контрола. Така беше много по-лесно и по-безболезнено. Дета беше тази, която се разходи около лагера, запечатвайки в съзнанието си последните спомени от това място; тя бе и тази, която се приближи до вратата, за да я огледа внимателно от всички страни (зад нея нямаше абсолютно нищо). Патрик вървеше от едната й страна, а Роланд — от другата. Когато я заобиколиха, вратата изчезна я художникът извика изненадано, но Стрелеца изобщо не бе учуден. Ко се приближи до мястото, където се издигаше невидимият портал, подуши въздуха… и пристъпи напред. „Ако бяхме от другата страна — помисли си Дета, — щяхме да го видим как минава през нея като в някой магьоснически трик.“
Тя се върна при „Хо Фат 3“ — вече бе решила, че ще премине отвъд заедно с електромобила си. Стига вратата да се отвореше, де. Щеше да е много забавно, ако се окажеше, че не може да се отвори. Роланд се опита да й помогне да се качи на седалката, но тя отблъсна грубо ръката му и се изкатери сама, след което натисна червения бутон и електрическият двигател на триколката започна да издава приглушено бръмчене. Тя завъртя дясната дръжка и машината плавно се понесе към затворената врата с йероглифите, означаващи „НЕОТКРИТА“, като спря малко преди заостреният нос на „Хо Фат 3“ да се докосне до дървото.
Тъмнокожата жена се обърна към Стрелеца, а на лицето й грееше престорена усмивка.
— Хубуу, Роланд — казвам ти „сбогом“ значи и ти пожелавам дълъг живот и приятни нощи. Дано достигнеш проклетата си Кула и…
— Не — отсече спътникът й.
Тя го изгледа изненадано — Дета го изгледа изненадано с искрящите си насмешливи очи, предизвиквайки го да направи нещо, с което да я накара да излезе от кожата си. „Хайде, бяло педерастче такова, да видим за кво те бива.“
— Кво има? — попита тя. — Кво искаш, старче?
— Няма да ти кажа „сбогом“ по този начин след всичко, което преживяхме — рече Роланд.
— Кво имаш предвид?
— Знаеш.
Тя поклати глава.
— Забрави, старче.
— Освен това — каза Стрелеца, докато поемаше нежно загрубялата й от пътешествията лява ръка в осакатената си дясна длан, — има още един, който би трябвало да избере дали да си тръгне, или да остане. Не говоря за Патрик.
В първия момент тя не го разбра, ала сетне погледна надолу и зърна двете обрамчени в златисто очи и вирнатите ушенца. Съвсем бе забравила за Ко.
— Ако Дета го попита, най-вероятно ще остане, защото никога не я е харесвал особено. Но ако Сузана го попита… е, в такъв случай-не зная.
В следващия миг Дета вече я нямаше. Щеше да се върне — Сузана прекрасно разбираше, че никога вече няма да се освободи от Дета Уокър, ала честно казано, и не искаше, — но засега изчезна.
— Ко? — продума нежно тя. — Ще дойдеш ли с мен, сладурче? Възможно е отново да намерим Джейк. Може би няма да е съвсем същият, но…
Рунтавелкото, който почти не бе продумвал по време на прехода им през Ужасните земи, Бялата шир на Емпатика и необятните прерии, най-накрая проговори:
— Ейк? — изскимтя той с въпросителен тон, сякаш се мъчеше да си припомни кой ли бе този Ейк, и сърцето на Сузана се сви. Беше си обещала да не плаче и Дета й бе гарантирала, че няма да плаче, ала в момента нея я нямаше и сълзите й бликнаха отново.
— Джейк — изхлипа безногата жена. — Спомняш си Джейк, нали, захарче? Знам, че си го спомняш. Джейк и Еди.
— Ейк? Ед? — сега думите му излъчваха по-голяма увереност. Вече си спомняше.
— Ела с мен — подкани го Сузана и пухкавото зверче се изправи на задните си крака, сякаш всеки момент щеше да скочи на седалката до нея. Тогава тя добави — без никаква идея защо го казва: — Има и други светове освен тези.
В мига, в който тези думи излязоха от устата й, Ко се вкамени като статуя. След няколко безкрайни секунди той се отпусна на земята, а сетне отново се надигна, пробуждайки пламъка на надеждата в сърцето й — навярно все още можеха да имат някакъв малък ка-тет, дан-тет-тет — в тази версия на Ню Йорк, където хората карат „Такуро Спирит“ и се снимат как пият ноз-а-ла с фотоапарати марка „Шинаро“.