Роланд от Гилеад сложи ръка на очите си и моментално заспа.
ЧЕТИРИ
Ала успя да подремне съвсем малко, преди Патрик да го събуди, развълнуван като малко дете, за да му покаже картината, която току-що бе нарисувал — съдейки по положението на слънцето, бяха минали десет, най-много петнайсет минути.
Както и другите му рисунки, и тази излъчваше някаква особена сила. Розата бе като истинска, макар че момчето разполагаше единствено с молив. Независимо от това Роланд би предпочел да си подремне поне още час, преди да му покажат този шедьовър на изобразителното изкуство. Той кимна одобрително — нямаше смисъл да се мръщи в присъствието на това прекрасно цвете — и Патрик се усмихна, доволен дори и на това. Той отгърна листа и отново започна да рисува розата. По една картина за всеки от тях, както бе поискал Стрелеца.
Роланд можеше да заспи отново, но имаше ли смисъл от това? Нямото момче щеше да привърши с втората рисунка след броени минути и отново щеше да го събуди. Ето защо мъжът се приближи до Ко и го погали по гъстата козина — нещо, което правеше много рядко.
— Съжалявам, че бях груб с теб, момко — рече Роланд. — Няма ли да ми кажеш поне една думичка?
Ала рунтавелкото продължи да мълчи.
Петнайсет минути по-късно Стрелеца натовари отново количката, плю на дланите си и сграбчи отново дръжките. „Хо Фат 2“ вече бе по-лека — трябваше да е по-лека, — ала му се струваше по-тежка.
„Естествено, че ще е по-тежка — помисли си мъжът. — Нали скръбта ми е в нея. Където и да ида, тя е неотлъчно с мен.“
Скоро количката натежа още повече, защото и Патрик Данвил се качи вътре в нея. Момчето се сви на кълбо и заспа почти веднага. Роланд пристъпваше тежко, навел глава, а сянката му ставаше все по-дълга. Ко вървеше до него.
„Само още една нощ — каза си Стрелеца. — Само още една нощ, после един ден и всичко ще свърши. По един или друг начин.“
Той остави пулса на Кулата и множеството й пеещи гласове да изпълнят съзнанието му и да повдигнат петите му… поне мъничко. Розите ставаха все повече и повече — десетки пурпурни корони се извисяваха от двете страни на Тауър Роуд, озарявайки с красотата си монотонния пейзаж. Няколко растяха на самия път и Стрелеца внимателно ги заобиколи. Колкото и да беше уморен, за нищо на света не би допуснал някое цвете да загине под ботушите му или под тежките колела на „Хо Фат 2“.
ПЕТ
Той спря за нощен бивак още докато слънцето беше високо над хоризонта — бе прекалено изморен, за да продължи, въпреки че имаше поне два часа до здрачаване. Наблизо се виждаше пресъхнало поточе, чието корито бе обрасло с прелестни диви рози. Песните им не прогониха умората му, но поне малко повдигнаха духа му. Роланд си каза, че навярно същото се отнася за Патрик и Ко, което бе хубаво. Когато момчето се събуди, то се огледа наоколо с грейнало лице, ала сетне усмивката му изведнъж угасна и младият художник се разрида — за пореден път трябваше да се сблъска с горчивата истина, че Сузана вече я няма.
Брегът на пресъхналото поточе бе обрасъл с тополи — или поне така предположи Стрелеца, — ала дърветата бяха умрели, когато живителната вода, от която пиеха корените им, бе изчезнала. Сега клоните им стърчаха голи и лишени от листа. Очертанията им сякаш изписваха числото деветнайсет — както с цифрите от света на Сузана, така и с тези от неговия свят. На едно място дори изобразяваха ясно думата „ЧИССИТ“ на фона на притъмняващото небе.
Преди да накладат огън и да си приготвят ранна вечеря — нещо от консервите, които бяха намерили в килера на Дондейл, — Роланд се спусна в пресъхналото речно корито и започна да се разхожда бавно сред розите, наслаждавайки се на аромата и песента им. Цветята му вдъхнаха нови сили.
Приятно ободрен, той насъбра малко съчки, изпопадали от мъртвите дървета (някои от по-ниските клони на тополите също му се сториха подходящи, ето защо отчупи колкото му трябваха, оставяйки след себе си стърчащи, нацепени израстъци, които му напомниха за моливите на Патрик), и сложи подпалките в средата. После запали огън, изричайки машинално древното заклинание: „Кой е моят господар? Моля аз от него дар. Съчки, клонки, треволяк — огън дай на тоз бивак.“