Той се понесе към лагера на спящите мъже — връхлитащ черен кошмар на седем крака, — а зловещата му паст се отваряше и затваряше периодично.
ДЕСЕТ
От нейде далеч — сякаш на хиляди левги разстояние — до слуха на Роланд достигна пронизителен лай; бесен и неудържим. Умореното му съзнание се опита да го изтласка от себе си, да го заглуши и да потъне още по-дълбоко в дебрите на съня, ала в този миг ушите му бяха пронизани от такъв писък на агония, че Стрелеца моментално отвори очи. Винаги щеше да разпознае този глас — дори и да бе изкривен от чудовищна болкас, както бе сега.
— Ко! — изкрещя той и моментално скочи на крака. — Ко, къде си? Ела при мен! Ела при…
В този миг го видя да се гърчи в прегръдката на паяка. Силуетите им се открояваха ярко на сиянието на пламъците. Зад тях, облегнат на тополовия ствол, Патрик зяпаше тъпо иззад завесата на косата си, паднала пред челото му — косата, която съвсем скоро пак щеше да е мръсна, след като Сузана вече я нямаше. Рунтавелкото се мяташе като обезумял — от устата му хвърчеше пяна, а челюстите му се впиваха отново и отново в гнусното седмокрако туловище, дори когато паякът започна да извива гръбнака му в противоестествена посока.
„Ако не бе изскочил от високата трева — помисли си Роланд, — сега аз щях да се гърча в хватката на Мордред.“
Пухкавото зверче впи дълбоко зъбите си в един от краката на чудовището и Роланд зърна как трапчинките около устата му потръпнаха, когато челюстните му мускули се обтегнаха до краен предел. Паякът изпищя и поразхлаби хватката си. В този миг Ко можеше да се освободи, стига да бе поискал. Вместо да се изплъзне от Мордред обаче, преди той да го е сграбчил по-здраво, рунтавелкото изпъна дългата си шия и захапа с всичка сила косматия крайник точно там, където се съединяваше с подутото тяло. Захапването му бе дълбоко и от раната избликна гъста червеникавочерна течност, която потече по муцунката на зверчето, а танцуващите пламъци я озаряваха с оранжеви искри. Мордред изпищя още по-силно — бе забравил напълно за Ко и сега плащаше цената за недоглеждането си. Двата гърчещи се силуета сякаш бяха излезли от нечий кошмар.
Някъде наблизо Патрик виеше ужасено.
„Явно безполезният кучи син е заспал в крайна сметка“ — помисли си горчиво Роланд. Кой малоумник обаче бе решил да го сложи на пост?
— Пусни го, Мордред! — извика Стрелеца. — Пусни го и ще ти подаря още един ден! Кълна се в името на баща си!
Кървавочервени очи, преливащи от безумие и омраза, се вторачиха в него иззад извитото тяло на рунтавелкото. Над тях, точно над изгърбеното туловище, се виждаха миниатюрни сини очички, не по-големи от главички на карфици. Ненавистта, стаена в погледа им, сякаш бе почти човешка.
„Моите собствени очи“ — каза си Роланд и в същия миг чу зловещо изхрущяване. Това бе гръбнакът на Ко, ала въпреки смъртоносната травма животинчето не разхлаби хватката на челюстите си. Острата четина, покриваща тялото на паяка, бе разкъсала плътта около муцунката му, оголвайки острите зъбки, които често се бяха сключвали около китката на Джейк с нежна привързаност, когато зверчето искаше да покаже нещо на приятеля си. „Ейк! — викаше тогава то. — Ейк-Ейк!“
Дясната ръка на Роланд се спусна към кобура му и откри, че е празен. Едва тогава, часове след като Сузана го бе напуснала завинаги, той осъзна, че е взела единия му револвер със себе си. „Добре — каза си той. — Добре. Ако не открие нищо друго освен тодашен мрак, поне ще има пет патрона за обитателите му и един за себе си. Добре.“
Ала тази мисъл бе далечна и мъглява. Той извади другия си револвер в мига, в който Мордред се приведе над Ко и го сграбчи с един от здравите си крайници, опитвайки се да откъсне озъбеното животинче от кървящото си бедро. Чудовището завъртя пухкавото телце в ужасяваща спирала и за миг то засенчи яркия блясък на Старата мечка, след което метна рунтавелкото във въздуха и Роланд почувства смразяващо déjà vu, осъзнавайки, че вече е виждал тази сцена преди много, много години — в розовата магическа сфера. Ко прелетя през мрака и се наниза на един от стърчащите клони, които Стрелеца бе отчупил при събирането на дърва за огрев. Животинчето нададе покъртителен вик — предсмъртен вик — и безжизненото му телце увисна приковано над главата на Патрик.