Мордред веднага се втурна към Роланд, ала не бе достатъчно бърз, защото един от крайниците му бе откъснат минути след раждането му, а друг бе прегризан от острите зъби на рунтавелкото и сега се поклащаше като напълно ненужен придатък. Хелицерите му се отваряха и затваряха периодично, докато се носеше към Стрелеца, косейки високата трева. Взорът на Роланд бе по-бистър от всякога, а в ръцете му пропълзя онази хладина, предвещаваща сеенето на смърт. Той съзря бялата подутина и пронизващите сини очи — неговите очи, — вгледа се в лицето на единствения си син и в следващия миг то изчезна сред гейзер от кръв, когато първият куршум го отнесе. Паякът се надигна на задните си крака, размахвайки пипалата си на фона на черното, осеяно със звезди небе. Следващите два куршума потънаха в мекия му корем и излязоха през гърба, съпроводени от фонтанчета тъмна течност. Чудовището понечи да се обърне — навярно искаше да избяга, — ала шестте му здрави крайника не бяха достатъчни, за да го удържат. Мордред Дисчейн се строполи в огъня сред облак алени и оранжеви искри и се затърчи върху въглените, а острата четина, покриваща корема му, веднага се запали. Стрелеца се усмихна горчиво и го простреля отново. Умиращото членестоного се търкулна извън огнището и остана да лежи по гръб, а оцелелите му пипала първо се свиха, а сетне се разтвориха. Едно от тях попадна в пламъците и започна да гори. Вонята беше отвратителна.
Роланд се втурна напред, възнамерявайки да загаси тлеещите въглени, разпръснати из тревата, ала изведнъж в главата му се надигна неистов вой на бясна ярост.
— Синът ми! Единственият ми син! Ти го уби!
— Той беше и мой син — рече Стрелеца, загледан в димящото туловище на паяка. Можеше да признае истината. Да, можеше да стори това.
— Ела тогава! Ела, детеубиецо, и съзри своята Кула, ала знай, че ще умреш от старост в Кан’-Ка, преди да си докоснал вратата й! Никога няма да ти позволя да влезеш вътре! Тодашната вечност ще изтече, преди да те пусна вътре! Убиец! Ти уби майка си, уби приятелите си — да, всички до един, защото Сузана лежи с прерязано гърло от другата страна на вратата, през която я изпрати — и ето, че сега уби и собствения си син!
— Кой го изпрати при мен? — попита Роланд гласа в съзнанието си. — Кой изпрати това дете — защото под черната му кожа се криеше дете — на сигурна смърт, червено плашило?
Не последва никакъв отговор, ето защо Стрелеца презареди револвера си и загаси въглените, преди тревата да е пламнала. Помисли си за това, което му беше казал гласът за Сузана, ала сетне реши, че не вярва на думите му. Да, наистина бе възможно да е мъртва — възможно бе, — ала Червеният баща на Мордред просто нямаше откъде да знае това.
Роланд загърби тази мисъл и се приближи до дървото, където висеше последният от неговия ка-тет — пронизан от острия клон, но… още жив. Обрамчените в златисто очи изгледаха Стрелеца с нещо като уморено удивление.
— Ко — рече мъжът и протегна ръка, съзнавайки, че рунтавелкото може да я захапе, ала изобщо не му пукаше за това. Предполагаше, че част от него — и то немалка — иска малките зъбки да се впият в дланта му. — Ко, всички ти казваме благодаря. Аз ти казвам благодаря, Ко.
Ала зверчето не го захапа. Вместо това промълви една-единствена дума.
— Олан — рече то. После въздъхна, близна ръката на Стрелеца за последен път, клюмна глава и издъхна.
ЕДИНАЙСЕТ
Когато първите слънчеви лъчи окъпаха полянката със светлината си, Патрик се приближи колебливо към Стрелеца, който седеше сред розите в пресъхналото речно корито. Безжизненото телце на Ко лежеше в скута му като шал. Младежът изскимтя тихичко, но не чак толкова, че Роланд да не долови въпросителната интонация в тона му.
— Не сега, Патрик — каза отнесено мъжът, докато галеше козината на рунтавелкото. Беше гъста, но гладка на допир. Още не можеше да повярва, че телцето под нея е мъртво — нито вкочанените мускули, нито сплъстените от кръвта косми можеха да го убедят в това. Той ги разплете с пръсти, доколкото можа. — Не сега. Имаме цял ден на разположение, за да стигнем дотам. Няма за какво да се притесняваш.
Не, нямаше никаква нужда да бърза; искаше да оплаче на спокойствие последния от мъртвите си приятели. В думите на стария крал нямаше и капчица съмнение, когато се бе зарекъл, че Роланд ще умре от старост, преди да докосне вратата в основата на Кулата. Да, естествено, че щяха да продължат и Стрелеца щеше да проучи терена, ала той вече си даваше сметка, че идеята да се приближи до Кулата от срещуположната страна на балкона на червения откачалник не е никаква идея, а глупашка надежда. Не, старият злодей не блъфираше — онова, което беше изрекъл, бе самата истина.