Той започва да крещи, Бама започва да крещи и госпожа Грета Шоу влиза в стаята му. Тя сяда на ръба на леглото му, лицето й е сиво-синьо от нощния крем-маска и тя прилича на призрак, ала когато то пита какво се е случило, той може да й разкаже всичко. Не би могъл да сподели нищичко с майка си или баща си, ако някой от тях си беше вкъщи, но тях за щастие ги няма, обаче може да разкаже на госпожа Шоу, понеже, макар и да не се отличава кой знае колко от другите детегледачки, в същото време тя е малко по-различна от тях, но това е напълно достатъчно, за да закача рисунките му на вратата на хладилника с матки магнитчета, да изглежда различна от останалите и да крепи куклата на психическото здраве на малкото глупаво момиченце, кажете „алилуя“, кажете „открита“, а не „изгубена“, кажете „амин“.
Тя изслушва внимателно всичко, което детето има да й каже, кима и го кара да повтаря три-ЦЕР-а-ТОПС, докато не започне да го произнася правилно. Джейк вече се чувства по-добре. Тогава госпожа Шоу му казва; „Някога тези животни са били истински, но всички те са измрели преди стотици милиони години, Бама. Л може би и още по-отдавна. Сега не ме тревожи повече, защото искам да се наспя.“
Джейк гледа „Изгубеният континент“ по „Филм за милиони долари“ всеки ден през тази седмица. И всеки следващ път филмът го плаши все по-малко и по-малко. Веднъж госпожа Шоу влиза и гледа част от „Изгубеният континент“ заедно с него. Тя му носи закуската — голяма купа с хавайски сладолед (както и една за нея) и му пее: „Дойде време най-накрай, да закусим, то се знай, с мармалад и плодов чай или с боровинков пай.“ В хавайския сладолед няма мармалад, нито боровинков пай, и те пият гроздов сок, а не плодов чай, ала госпожа Грета Шоу казва, че е важен духът, а не буквата. Тя го е научила да казва „Рути-тути-салюти“, преди да отпият, и да се чукват с чашите си. Джейк смята, че това е супер яко — просто трепач отвсякъде.
Съвсем скоро се появяват и динозаврите. Бама и госпожа Грета Шоу седят един до друг, похапват хавайски сладолед и гледат как един голям динозавър (госпожа Грета Шоу го нарича „Тиранозагорял кекс“) изяжда лошия изследовател. „Анимационни динозаври изсумтява презрително госпожа Шоу. — Не ти ли се струва, че биха могли да ги нарисуват и по-добре?“ По мнението на Джейк това е най-блестящата филмова критика, която ще чуе някога през живота си. Блестяща и полезна.
Най-накрая родителите му се връщат. В предаването „Филм за милиони долари“ започват да дават „Цилиндър“, а Джейк не обелва и дума за нощните си страхове. С течение на времето ттълно забравя за страха си от трицератопса и Тиранозагорял кекс.
СЕДЕМ
Но сега, докато лежи сред високата трева и се взира през папратите в обгърнатата от мъгла полянка, Джейк открива, че някои неща никога не се забравят.
„Умната с капана за ума“, го беше предупредил Джокабим, и в този момент момчето осъзнава — погледът му е вперен в тежко стъпващия динозавър; анимационен трицератопс в истинска джунгла, също като въображаема жаба в истинска градина — какво означава това. Това е капанът за ума. Трицератопсът не беше истински, независимо от страшния му рев и обстоятелството, че Джейк дори подушваше миризмата му — в меките гънки, образували се там, където късите му крака се съединяваха с корема, гниеше растителност, изпражненията му бяха засъхнали на бронирания му задник, а от клюноподобната му паст се стичаха лиги и чуваше тежкото му дишане. Просто не можеше да е истински, защото беше нарисуван, за Бога!