„Баща ми се върна при мен“ — помисли си Джейк.
Втора част
Синият рай
Девар-той
Първа глава
Девар-тет
ЕДНО
Четиримата събрали се отново пътешественици (всъщност петима, ако броим и Ко от Средния свят) стояха до леглото на Мия и се взираха в онова, което бе останало от близначката на Сузана (разбирай „близначка“). Ако ги нямаше смачканите дрехи, едва ли някой от тях щеше да е в състояние да каже със сигурност що за същество е лежало тук. Дори в разрошената коса над разцепената куха кратуна, представлявала някога главата й, нямаше нищо човешко — тя приличаше на необичайно голяма четка за бърсане на прах.
Роланд погледна към разпадащия се труп, замислен колко малко бе останало от жената, чиято обсебеност — мъничето, мъничето, мъничето — едва не бе провалила завинаги тяхното начинание. Кой щеше да се опълчи срещу Пурпурния крал и коварния му канцлер? Джон Кълъм, Арон Дипно и Моузес Карвър. Трима старци, единият от които страдаше от болестта, която Еди наричаше „а, не мога, сър“.
„Направи толкова много — помисли си Стрелеца, докато се взираше унесено в прашното, разпадащо се лице. — Направи толкова много и още повече щеше да направиш, лишена от каквито и да е угризения или колебания, и така щеше да доведеш до края на света — той щеше да стане жертва по-скоро на любовта, отколкото на омразата. Защото любовта винаги е бича по-страшното оръжие и е имала пагубни последствия.“
Роланд се приведе и усети мириса на нещо, напомнящо стари цветя или древни подправки, и издиша. Онова, което приличаше с големи уговорки на глава, се разпръсна във въздуха като цвят на глухарче.
— Тя не искаше да стори нищо лошо на вселената — изрече Сузана с треперещ глас. — Единственото, за което копнееше, бе правото на всяка жена да има дете. Да си има някого, когото да обича и да отгледа.
— Право думаш — съгласи се Роланд. — Точно затова гибелта й е толкова ужасна.
— Понякога си мисля, че щеше да е къде-къде по-добре, ако всички онези, които имат добри намерения, просто не се заврат някъде, където да пукнат.
— Това означава да умрем и ние, Еди — изтъкна Джейк.
Всички се замислиха над тези думи и младият мъж запрехвърля в съзнанието си всички онези, които бяха убили, ръководени от добрите си намерения. За изродите не му пукаше изобщо, но сред загиналите имаше и хора, които определено не заслужаваха това — първата любов на Роланд, Сюзан, бе само една от тях.
Стрелеца обърна гръб на разпадащите се останки на Мия и се приближи до Сузана, която бе седнала на едно от съседните легла, притиснала ръце между бедрата си.
— Разкажи ми всичко, което те сполетя, откакто ни изостави на Източния път след края на битката — рече техният дин. — Трябва да…
— Роланд, никога не съм искала да ви изоставя. Това беше Мия — тя пое командването. И ако не бях открила къде да отида — в своя Коган, — щеше да ме подчини напълно.
Стрелеца кимна, давайки знак, че я разбира напълно.
— Добре, ала искам да ми кажеш как стигна до този девар-тет — нареди, след което се обърна към момчето. — Искам същото и от теб, Джейк.
— Девар-тет — повтори Еди. Фразата му звучеше познато. Дали я беше чул покрай Чевин от Чайвен, бавния мутант, чиито злочестини Роланд бе прекратил в Ловъл? Май беше така. — Какво е това?
Неговият дин протегна ръка и посочи към десетките легла, всяко от които бе снабдено с подобни на шлемове приспособления и сегментирани стоманени маркучи; креватчета, където само боговете знаеха колко дечица от Калите биваха полагани и съсипвани.
— Означава малък затвор или килия за изтезания — обясни Роланд.
— На мен хич не ми изглежда малък — обади се Джейк. Не можеше да каже колко точно са креватчетата, но предполагаше, че надхвърлят триста. Минимум.
— Не е изключено да се натъкнем и на по-голям, преди да сме приключили с работата си. Разкажи историята си, Сузана, и ти също, Джейк.
— Накъде ще поемем след това? — попила Еди.
— Навярно историята сама ще ни покаже — отвърна му Роланд.