Ала Роланд не обърна никакво внимание на това.
— Донеси ми молив и парче тебешир — повтори той, — и то колкото се може по-бързо.
Найджъл се втурна да изпълни заповедта му.
— Когато каза нов играч, имаше пред вид бебето, нали? — попита Сузана.
— Да — потвърди Стрелеца. — Той има двама бащи, този ба-боу.
Тъмнокожата жена кимна и се замисли за историята, която Мия й бе разказала по време на тодашното им посещение в изоставения Федик — да, наистина се оказа изоставен от всички, с изключение на Сейър, Скоутър и мародерстващите Вълци. Двете жени — едната черна, а другата бяла, едната бременна, а другата не — бяха седнали пред кръчмата „Капан за младежи“. Тогава ничията дъщеря бе разказала доста неща на жената на Еди Дийн — навярно дори повече, отколкото всяка от тях знаеше.
„Ето там те ме преобразиха“ — й беше казала Мия, като под „те“ навярно имаше предвид Скоутър и лекарския екип. Дали е имало и магьосници? Хора като манихейците, но преминали на другата страна? Може би. Кой можеше да знае? В Залата за екстракции я бяха направили смъртна. Тогава със спермата на Роланд вътре в нея нещо друго се бе случило. Мия не си спомняше много от тази част — само червена тъмнина. Тъмнокожата жена се зачуди дали Пурпурният крал не бе навестил Мия лично, обладавайки я с древното си паякообразно тяло, или пък неописуемото му семе е било транспортирано по някакъв начин, за да се смеси с това на Стрелеца. Каквото и да се бе случило, мъничето се бе превърнало в отвратителния хибрид, който Сузана бе видяла — не върколак а паяколак. И сега се намираше някъде там, навън, а може и да се криеше съвсем наблизо и да слушаше как се съвещават и пращат Найджъл да донесе принадлежности за писане…
„Да. — помисли си тя. — То ни наблюдава. Ненавижда ни… но не в еднаква степен. Навярно дан-тетът мрази най-много Роланд. Първия си баща.“
Сузана потрепери.
— Мордред възнамерява да те убие, Роланд — каза тя. — Това е неговото призвание. За това е създаден. За да сложи край на живота ти, на делото на живота ти и на Кулата.
— Да — рече Роланд, — и да властва на мястото на баща си. Защото Пурпурният крал е стар и все повече се убеждавам, че е затворен нейде. Ако е така, значи той вече не е основният ни враг.
— Ще отидем ли в замъка му от другата страна на Дискордия? — попита Джейк. Това бяха първите му думи след продължилото му половин час мълчание. — Ще отидем, нали?
— Мисля, че да — отвърна Стрелеца. — „Le Casse Roi Russe“, както го нарича старата легенда. Ще отидем там ка-тет и ще избием всичките му обитатели.
— Така да бъде — съгласи се Еди. — В името на Бога, така да бъде.
— Да — продължи техният дин. — Ала първата ни цел са Разрушителите. Лъчетръсът, който почувствахме в Кала Брин Стърджис, точно преди да дойдем тук, показва, че почти са приключили с работата си. Дори и да не…
— Пашата работа е да сложим край на това, което вършат — обобщи Еди.
Стрелеца кимна. Изглеждаше по-уморен от всякога.
— Да — рече. — Да ги убием или да ги освободим. На всяка цена трябва да им попречим да разрушат последните два Лъча. Трябва да убием и дан-тета… който принадлежи на Пурпурния крал… и на мен.
ПЕТ
Найджъл се оказа доста полезен (макар и не само за Роланд и неговия ка-тет, както се оказа). Той донесе два молива, две писалки (едната беше доста голяма и имаше такъв старинен вид, че би изглеждала най на място в ръцете на някой писар от времето на Дикенс) и три тебешира, единият от които се подаваше от сребрист цилиндър, наподобяващ дамско червило. Стрелеца го взе и даде на Джейк едно от другите парчета.
— Не мога да пиша думи, които да разберете лесно — каза, но цифрите ни са същите или поне достатъчно сходни. Нарисувай това, което ти казвам, Джейк, и гледай да е четливо!
Момчето изпълни заръката му. Получи се груба, ала разбираема карта с легенда.
— Федик — каза Роланд, посочвайки „1“, след което го свърза с „2“ с къса линия. — А това е замъкът Дискордия с вратите под него. Ако това, което сме чули, е вярно, броят им е невъобразим. Трябва да има проход, чрез който да стигнем от тук до там под замъка. Сега, Сузана, разкажи отново как Вълците излизат от там и какво правят.
Той й подаде тебешира в сребристия цилиндър.
— Те минават през еднопосочна врата, която ги извежда тук — рече, докато прокарваше линия между „2“ и „3“, което Джейк бе отбелязал като „станция Тъндърклап“. — Навярно ще разпознаем този портал, когато го видим, защото би трябвало да е голям, освен ако не се движат в индийска нишка.