Сузана разпита робота, който каза, че никога не е виждал книга от Стивън Кинг, в която да става дума за Роланд от Гилеад или за Тъмната кула. После килна рязко главата си наляво и започна да брои на френски, този път до десет.
— Въпреки това — започна Еди, след като Найджъл се оттегли от стаята, докато тракаше и стържеше — се обзалагам, че има много информация, която да използваме. Роланд, смяташ ли, че трябва да опаковаме книгите на Стивън Кинг и да ги вземем с нас?
— Може би — рече Стрелеца, — но няма да го направим, понеже може да ни объркат.
— Защо казваш това?
Роланд само поклати глава. Всъщност не знаеше, ала беше сигурен, че е прав.
ЧЕТИРИ
Нервният център на Експериментална станция „Дъга 16“ се намираше на четири нива по-надолу от Залата за екстракции, кухнята и Школата на Найджъл. Ако някой искаше да влезе в Контролния корпус, трябваше да мине през преддверието във формата на капсула, което се отваряше отвън чрез последователното използване на три идентификационни карти. Вътре имаше повече от десетина помещения, ала нас ни интересува само онова с телевизионните монитори и приспособленията за сигурност. Едно от тези приспособления управляваше малобройна, но ожесточена армия от роботи-преследвачи и убийци, въоръжени със сничове и лазерни пистолети; друго можеше да разпространи отровен газ (от същия вид, който бе използвал и Блейн Моно, за да изтрови жителите на Луд), в случай че вражеските сили превземеха станцията. Което от гледната точка на Мордред Дисчейн вече се бе случило. Той се опита да активира ловците-убийци и отровния газ; ала нищо не се получи. Сега Мордред беше с окървавен нос, посиняваща цицина на челото и подута долна устна, защото бе паднал от стола, на който седеше, и се бе изтърколил на земята, надавайки пискливи, детински викове, които изобщо не отразяваха силата на яростта му.
Да ги гледа на пет различни екрана и да не може нито да ги убие, нито да ги нарани! Нищо чудно, че беше разгневен! Сега усещаше как живата тъмнина отново го обгръща — тъмнината, която ознаменуваше преобразяването му, — ето защо се опита да се успокои, за да попречи на промяната. Вече бе открил, че трансформацията от човешкия към паякообразния му облик (и обратно) поглъща потресаващо количество енергия. Навярно по-нататък това нямаше да има чак такова голямо значение, ала сега трябваше да внимава, за да не умре от глад като пчела след полски пожар.
Това, което ще ви покажа, е по-странно от всичко, което сме видели досега, и трябва да ви предупредя, че в началото може да ви се прииска да се засмеете. В това няма нищо лошо. Смейте се, щом трябва. Само не откъсвайте око от онова, което гледате, защото тази твар може да ви стори зло дори и във въображението ви. Не забравяйте, че тя има двама бащи — и двамата убийци.
ПЕТ
Сега, само няколко часа след раждането му, мъничето на Мия вече тежеше над десет килограма и изглеждаше като здраво шестмесечно бебе. Единствената му одежда се състоеше от импровизираната хавлиена пелена, която му бе сложил Найджъл, когато го бе нахранил за пръв път с дивеч от околностите на Когана. Детето определено имаше нужда от пелена, тъй като още не можеше да контролира телесните си функции. Мордред разбираше, че съвсем скоро ще придобие този контрол — навярно още преди края на деня, ако продължава да расте с това темпо, — но идеята да изпоцапа всичко наоколо не му допадаше особено. Докога ли щеше да бъде затворник в това идиотско бебешко тяло?
Наистина беше ужасно. Да паднеш от стола и да не можеш да направиш нищо друго, освен да лежиш на земята, да махаш с ръчички и крачета, да кървиш и да цивриш! ДНК 45932 можеше веднага да дойде да го вземе — роботът-иконом можеше да се съпротивлява на заповедите на сина на Краля, доколкото оловна тежест, хвърлена от висок прозорец, можеше да се съпротивлява на земното притегляне, — ала Мордред не се осмеляваше да го извика. Кафявата кучка и без това вече бе заподозряла, че нещо с Найджъл не беше наред — тази мръсница бе адски наблюдателна, а синът на Краля беше изключително уязвим. Можеше да контролира и най-малката машинка в станция „Дъга 16“ — да комуникира с машините бе само един от многобройните му таланти, — но докато лежеше на пода на стаята с надпис „КОНТРОЛЕН ЦЕНТЪР“ на вратата (много отдавна, преди светът да се промени, я наричаха „Главата“), Мордред осъзна колко малко машини бяха останали. Нищо чудно, че баща му искаше да срине Кулата и да започне отначало! Този свят за нищо не ставаше.