Трябваше да се преобрази отново в членестоногия си облик, за да се качи на стола, където пак да се превърне в човек… и когато най-накрая направи това, стомахът му вече стържеше от глад, а киселият вкус в устата му бе нетърпим. Енергията му се изтощаваше не само от преобразяването му — паякообразният му вид бе по-близък до истинската му същност и когато беше в този облик, метаболизмът му бе много по-бърз и енергичен. Мислите му също се променяха и в това имаше нещо привлекателно, тъй като човешките му мисли бяха оцветени от емоции (върху които той нямаше никакъв контрол, макар и да подозираше, че с времето нещата щяха да се променят), което бе доста неприятно. Когато беше паяк, мислите му не бяха истински мисли, не и в човешкия смисъл на думата, а тъмни, бушуващи импулси, надигащи се от някакво влажно вътрешно пространство. Те го караха да
(ЯДЕ)
и
(С ЖИТА)
и
(ГРАБИ)
и
(УБИВА)
Множеството възхитителни начини да върши тези неща отекваха из рудиментарното съзнание на дан-тета като огромни машини с ярки фарове, които профучаваха незабелязани през най-мрачното време на света. Да мислиш по този начин — да забравиш за човешката си половина — бе невероятно привлекателно, ала Мордред си каза, че да направи това сега, когато бе изключително уязвим, беше равносилно на самоубийство.
И за малко да стане така. Гой вдигна дясната си ръка — розова, гладка и голичка, — за да може да погледне десния си хълбок. Точно там го бе простреляла кафявата кучка и въпреки че Мордред бе пораснал значително оттогава и бе удвоил както височината, така и теглото си, раната още не се бе затворила и от нея се процеждаше кръв и някаква тъста тъмножълта субстанция с отвратителна миризма. Гой си мислеше, че тази рана в човешкото му тяло никога няма да зарасне, тъй както никога нямаше да му порасне нов крак на мястото на този, който черната мръсница бе откъснала с изстрела си. И ако тя не се беше препънала ка; той не се съмняваше в това — куршумът щеше да отнесе главата вместо крака му и тогава играта щеше да приключи, защото…
В този момент се разнесе някакво дрезгаво стържещо бръмчене. Мордред погледна към монитора, който показваше вратата към Контролния корпус, и видя, че роботът-иконом стои там с торба в едната си ръка. Торбата потрепваше и устата на чернокосото, непохватно повито бебе, седнало пред многобройните монитори, веднага започна да се пълни със слюнка. Мъничето протегна ръчичка и натисна няколко бутона. Външната врата на Контролния корпус се плъзна настрани и Найджъл пристъпи в преддверието, което бе построено като противогазово убежище. Мордред незабавно се насочи към бутоните, отварящи вътрешната врата с комбинацията 2-5-4-1-3-1-2-1, но движенията му още не бяха прецизни и явно бе сбъркал някоя цифра, защото бе възнаграден с поредната порция бръмчене и един вбесяващ женски глас (вбесяващ, защото му напомняше за гласа на кафявата кучка) каза: „ВИЕ ВЪВЕДОХТЕ ПОГРЕШЕН КОД ЗА СИГУРНОСТ ЗА ТАЗИ ВРАТА. МОЖЕТЕ ДА ОПИТАТЕ ОТНОВО ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТ СЕКУНДИ. ДЕСЕТ… ДЕВЕТ…“
Ако можеше да говори, новороденото с радост би изкрещяло „Да ти го начукам!“, ала още не можеше. Най-доброто, което можеше да стори, бе да гука и да се лигави по бебешки, което със сигурност би накарало Мия да заликува от майчина гордост. Нямаше нерви да се занимава пак с проклетите бутони, защото изгаряше от нетърпение да получи онова, което роботът носеше в торбата. Плъховете (предполагаше, че са плъхове) този път бяха живи. Живи, за бога, кръвта още течеше във вените им.
Мордред затвори очи и се концентрира. Червената светлина, която Сузана бе видяла преди първото му преобразяване, отново обгърна тялото му, като започна от главата и стигна до обагрената му в пурпурно лява петичка. Когато сиянието отслабна, кръвта и гнойта потекоха по-силно от раната на хълбока му и бебето извика от болка. Дясната му длан се стрелна към раната и после започна да размазва кръвта по коремчето му с кръгови движения, сякаш така щеше да намали болката. За миг около тялото му проблесна черен ореол, а човешкият му облик потрепери, ала този път новороденото не се преобрази. Мордред се отпусна тежко на стола, дишайки запъхтяно, а от пениса му шурна тънка струйка урина, която навлажни предницата на хавлиената кърпа, която му служеше за пелена. Изпод контролното табло пред стола се чу приглушен пукот, а вратата с надпис „ГЛАВЕН ВХОД“ плавно се отвори.