Найджъл пристъпи тежко в помещението. Металната му глава не спираше да се върти, а езиците, на които бе започнал да брои, вече не бяха два или три, а над десетина.
— Сър, наистина не мога да продължа да…
Мордред обаче не обърна никакво внимание на думите му. Той загука радостно („гу-гу-га-га“) и протегна розовите си ръчички към торбата. Мисълта, която изпрати на домашния помощник, бе ясна и студена: „Млъквай. Дай ми това, което искам“.
Роботът-иконом остави товара си в скута му. Отвътре се чу някакво писукане, наподобяващо човешка реч, и младенецът най-накрая осъзна, че това, което шаваше и риташе вътре, бе едно-единствено създание. Не плъх, а нещо по-голямо! По-голямо и с повече кръв!
Той отвори торбата и надникна. Обрамчени в златисто очи впериха умоляващия си взор в него. За миг Мордред си помисли, че това е някаква птица — онази птица, която лети през нощта и прави „буху-буху“, не можеше да се сети за името й, но после забеляза, че животинчето имаше козина, а не пера. Беше трокен, известен в повечето части на Средния свят като рунтавелко; и, съдейки по вида му, донесеното от Найджъл зверче съвсем скоро бе престанало да суче от майка си.
„Спокойно, миличко, спокойно — насочи мислите си към него Мордред, докато устата му се пълнеше с лиги. — И двамата сме на един хал, мое мъничко приятелче — и ти, и аз сме сиротни дечица, останали без майки в един жесток, студен свят. Само стой неподвижно и ще те даря с утеха.“
Да си имаш работа с толкова малко и простичко създание не беше кой знае колко по-различно от това да си имаш работа с машините. Мордред надзърна в мислите му и откри възела, контролиращ волята му. После се протегна с мисловната си ръка — ръката, изградена от волята му — и я сграбчи. За момент в съзнанието му отекнаха изплашените, боязливи мисли на зверчето
(не ме наранявай моля те не ме наранявай; моля те остави ме да живея; искам да живея да си играя да живея; моля те не ме наранявай моля те не ме наранявай моля те остави ме да живея)
и той им отговори:
„Всичко е наред, не се страхувай, приятелче, всичко е наред.“
Пухкавото зверче в торбата (Найджъл го бе открил в хангара, където бе разделено от майка си, братята и сестрите си със затварянето на автоматичната врата) се успокои. Не вярваше особено на тези думи, макар че много му се искаше да вярва.
ШЕСТ
Осветлението в Школата на Найджъл бе намалено до една четвърт от капацитета на лампите. Когато Ко започна да скимти, Джейк веднага отвори очи. Другите продължиха да спят.
„Какво има, Ко?“
Четириногият му приятел не отговори — само продължи да скимти. Обрамчените му в златисто очи бяха вперени в потъналия в сенки далечен ъгъл на стаята, сякаш там имаше нещо ужасно. Джейк си спомни как се взираше по същия начин в другия край на спалнята си, след като се будеше от кошмарите, в които бе сънувал чудовището на Франкенщайн, Дракула или
(Тиранозагорял кекс)
някакво друго страшилище. Сега, мислейки си, че рунтавелковците също имат кошмари, той отново се опита да докосне съзнанието на Ко. В началото нямаше нищо, след което се появи неясният образ
(очи… златисти очи, обгърнати от мрак)
на нещо, което би могло да бъде рунтавелко в торба.
— Шшшш — прошепна момчето в ухото на Ко, прегръщайки пухкавото животинче. — Не ги събуждай, те имат нужда от сън.
— Сън — повтори тихо зверчето.
— Сънувал си лош сън — успокояваше го Джейк. — Понякога и аз сънувам такива неща. Те не са истински. Няма нищо страшно. Никой няма да те сложи в торба. Хайде, заспивай отново.
— Ново. — Ко положи носле върху предните си лапички. — Ко-бъде-тих.
„Добро момче — помисли си Джейк. — Лека нощ.“
Ала обрамчените в златисто очи на рунтавелкото останаха отворени още известно време, без тревогата в тях да изчезне. Накрая Ко намигна на момчето и ги затвори. Миг по-късно обаче отново се ококори в тъмното. Някъде, съвсем наблизо, бе издъхнал негов събрат… ала смъртта беше неотменима част от живота и винаги щеше да бъде.
Ко заспа и започна да сънува как се разхожда заедно с Джейк под Луната на търговеца. Докато се унасяше, момчето улови съновидението му и двамата потънаха в царството на бляновете, понесени на крилете на един и същ сън.