— Току-виж намерим друга инвалидна количка — каза весело Сузана. — Мръсните ръце на това лошо бяло момче най-безсрамно опипват непорочното ми местенце.
Еди я дари с ослепителна усмивка. Ако това място беше наистина непорочно, мадам — рече той, — нямаше да бъде цепнато на две.
ДВЕ
В крайна сметка именно Ко поде инициативата и ги поведе, но едва след като отидоха до кухнята. Четиримата се разтакаваха безцелно из помещението — и това никак не се харесваше на Джейк, — когато Ко внезапно започна да джавка:
— Ейк! Ейк-Ейк!
Животинчето ги чакаше пред една открехната врата с надпис „НИВО С“. Когато се скупчиха около него, скунксът прекрачи прага и заприпка по коридора, като от време на време се обръщаше и ги стрелваше през рамо с блесналия си поглед. Те обаче не помръдваха. Пухкавото зверче излая разочаровано.
— Какво мислите? — попита Роланд. — Трябва ли да го последваме?
— Да — отвърна Джейк.
— Какво е подушил? — полюбопитства Еди. — Знаеш ли?
— Навярно нещо от Когана — каза момчето. — От истинския, който е на другия бряг на река У ай. Където с Ко подслушахме разговора на бащата на Бен Слайтман и… нали знаете, робота.
— Джейк? — обезпокои се Еди. — Всичко наред ли е?
— Да — рече момчето, макар че изведнъж се бе почувствало зле, спомняйки си как бе извикал бащата на Бени. На Анди, робота-вестоносец, очевидно му бе писнало от мрънкането на Слайтман — механичната му ръка го беше стиснала здраво за лакътя, в резултат на което мъжът бе „изпищял като сова“, както навярно би се изразил Роланд (не без нотки на презрение в гласа). Сега Слайтман-младши се намираше на място, където подобни неща, естествено, не можеха да му се случат и осъзнаването на факта, че това момче, до съвсем неотдавна толкова жизнено и изпълнено с енергия, в момента е един студен труп, застави сина на Елмър да се замисли. На всички им беше съдено да умрат, това бе така, ала Джейк се надяваше да си отиде достойно от този свят, когато настъпеше неговият час. В крайна сметка вече имаше известен опит в това как да го направи. Безпокоеше го онова, което щеше да се случи после. Когато положат тялото ти в ковчега, хладната земя те погълне и ти лежиш неподвижно, и никога вече няма да се съживиш.
Мирисът на Анди — студен, ала маслен и отчетлив — се бе просмукал в целия Коган на другия бряг на река Уай, защото той и Слайтман-старши се бяха срещали там много пъти, преди Роланд и отрядът му да устроят топъл прием на Вълците. Миризмата, която усещаше момчето сега, не беше същата, но бе доста сходна. Това бе единствената позната на Ко следа и навярно поради тази причина пухкавото зверче искаше да я проследи до източника й.
— Само минутка — обади се Еди. — Мисля, че виждам това,
което ни трябва.
Той остави Сузана на земята, прекоси кухнята и се върна, бутайки пред себе си маса от неръждаема стомана, снабдена с колелца, предназначена за пренасяне на купчините мръсни чинии или други по-големи готварски съдове.
— Хопа-тропа-опала, вече имаш си кола — каза Еди, вдигна жена си и я положи на масата.
Сузана се намести удобно и се хвана с две ръце за ръбовете на масата, ала на лицето й се четеше съмнение.
— Ами ако се натъкнем на стълба? — попита тя. — Какво ще правим тогава, захарче?
— Захарчето няма да приготвя тигана, докато рибата е още в морето — отвърна Еди и започна да бута количката по коридора. — Напред, Ко! Напред, следотърсач!
— Ко! Търсач! — излая четириногият им приятел и заприпка по коридора, като от време на време привеждаше муцунка към пода, за да не изгуби миризмата, но без да си дава много зор. Дирята беше достатъчно силна, за да се притеснява, че ще я изгуби, а и той не се сблъскваше с нея за пръв път, защото това бе непогрешимата миризма на Вълците. След час минаха покрай огромна порта с надпис „КЪМ КОНЕТЕ“, а по-нататък коридорът ги отведе до врата с надпис „ЗОНА ЗА ПОДДРЪЖКА“ и „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“. (Уолтър о’ Дим ги следваше през част от пътя им, но никой от тях — дори Джейк, чиято способност да чете чуждите мисли бе извънредно силна — не узна за това. Изглежда, „мозъчната шапка“ си бе свършила добре работата в този случай. Когато Уолтър разбра накъде ги води рунтавият им приятел, той се отправи към Мордред. Както се оказа, това беше грешка, ала за негова утеха можеше да се каже, че никога повече нямаше да сбърка отново.)