ТРИ
Вратата, която търсеха, се намираше вляво от нишите за зареждане. Веднага разпознаха сигула с облака и светкавицата от бележката, която „Р.Ф.“ им беше оставил на гърба на „Оз Дейли Бъз“, но самият портал се различаваше доста от онези, с които се бяха сблъсквали досега; като изключим рисунката на облака с изскачащата от него мълния, създателите му явно не се интересуваха особено от красотата на своето творение. Да, беше боядисана в зелено, но бе изработена от стомана, а не от желязно дърво или по-тежкото призрачно дърво. Стоманената й каса също беше сива и от двете й страни излизаха дебели изолирани кабели с високо напрежение, които изчезваха в една от стените. Зад тази стена се чуваше глухо тракане и стържене, каквото младият мъж беше чувал и преди.
— Роланд — прошепна той, — спомняш ли си Портала на Лъча, на който се натъкнахме в самото начало на пътя си? Още преди Джейк да се присъедини към веселата ни компания?
Стрелеца кимна.
— Там, където застреляхме Малките пазители. Свитата на Шардик. Онези, които още не бяха умрели.
Еди кимна.
Долепих ухо до вратата и се вслушах. „В залата на мъртвите цари безмълвие — помислих си. — В залата на мъртвите цари забрава. Това са покоите на смъртта, където паяците тъкат своите мрежи, а големите машини престават да работят една след друга.“
Всъщност беше изрекъл тези думи на глас, ала Роланд не беше изненадан, че не помнеше; Еди се намираше в транс или нещо като хипноза.
— Тогава се намирахме отвън продължи мъжът на Сузана. — Сега сме вътре. — Той посочи вратата към Тъндърклап, след което проследи с показалец извивките на дебелите кабели. — Техниката, която захранва с енергия тази машинария, май не е в много добро състояние, съдейки по звука. Ако ще използваме тази врата, трябва да го направим веднага Всеки момент тя може да се изключи завинаги, и какво ще правим тогава?
— Ще трябва да се обадим на някоя туристическа агенция — каза замечтано Сузана.
— Много смешно. Ще бъдем залостени… как беше, Роланд? Залостени в гореща фурна — рече техният дин. — „Това са покоите на разрушението.“ Каза и тези думи, ако си спомняш.
— Казал съм го? На глас?
— Да — Стрелеца ги поведе към вратата. Протегна ръка, докосна дръжката и отдръпна дланта си.
— Гореща ли е? — попита Джейк.
Роланд поклати глава.
— Да не те удари ток? — смръщи вежди Сузана.
Техният дин отново поклати глава.
— Тогава да минаваме — рече Еди. — Хайде!
Те се скупчиха зад гърба на Роланд. Еди беше вдигнал Сузана на гръб, а Джейк държеше Ко в ръце. Четириногият им спътник дишаше учестено, оголил зъби в обичайната си весела усмивка, а обрамчените му в златисто зеници блестяха като полиран оникс.
— Какво ще правим, ако… „ако не се отвори“, възнамеряваше да каже Джейк, ала преди да успее да довърши, Роланд завъртя дръжката с дясната си ръка (държеше револвера си в лявата) и отвори вратата. В този момент стърженето се усили, сякаш техниката закрещя от отчаяние. Джейк имаше чувството, че до него достига мирис на изгоряло — прегряла изолация може би. Тъкмо си казваше да спре да си въобразява разни неща, когато вентилаторите над главата му внезапно се включиха. Шумът, който вдигнаха, съперничеше на рева на излитащи изтребители от Втората световна война и всички подскочиха. Сузана даже прикри главата си с ръце, сякаш за да се защити от падащи предмети.
— Бързо — нареди Роланд и прекрачи през прага, без да се оглежда назад. За краткия миг, през който се намираше на границата на световете, сякаш бе разрязан на две. Зад Стрелеца Джейк видя огромно помещение, потънало в сумрак, много неголямо от хангара с висящите роботи. То бе пресечено от някакви сребристи линии, които изглеждаха като светлинни лъчи.
— Хайде, Джейк — каза Сузана. — Ти си следващият.
Момчето си пое дълбоко дъх и пристъпи напред. Не беше засмукан от портала, както бе станало в Пещерата на Гласовете, нито пък чу звън на камбанки. Нямаше и чувството, че е изпаднал в тодаш — нито за миг. Вместо това бе връхлетян от отвратителното усещане, че го обръщат с вътрешностите навън, а стомахът му се сгърчи в най-отвратителния пристъп на гадене, който бе изпитвал някога. Още на следващата крачка коленете му се подгънаха и той рухна на земята. Ко се изплъзна от ръцете му, ала Джейк изобщо не забеляза това, защото повръщаше, а цялото му тяло се тресеше в болезнени спазми. Същото правеше и Роланд, застанал на четири крака до него. Някъде отдалеч се чуваше ръмжене на двигатели, нещо като камбанен звън — бим-бим-бим-бим, и усилен от високоговорители глас.