— Да — съгласи се възрастният. — Наистина трябва да тръгваме, господин Дисчейн.
— Водете ни — рече Роланд. — Ние ще ви следваме.
ДВЕ
Мястото, където се бяха озовали, приличаше не толкова на гара, колкото на някакво огромно, покрито депо. Сребристите линии, които Джейк беше видял, всъщност представляваха пресичащи се релси, навярно над седемдесет на брой. На няколко от тях продължаваха да се движат машини, изпълнявайки задачи, поръчани им преди векове. Една буташе платформа, натоварена с ръждясали арматурни табла, а друга не спираше да бучи с автоматичния си глас: „Моля Камка-А да отиде на девети коловоз. Камка-А на девети коловоз, ако обичате.“
Клатушкането на гърба на Еди доведе до това, че стомахът на Сузана отново се разбунтува, ала тя стисна зъби, опитвайки се да удържи напъна, защото предупреждението на белокосия мъж не я бе оставило безразлична. Тъмнокожата жена много добре знаеше какво представляваха тахийните — чудовищни създания с тела на човешки същества и глави на животни или птици. Напомняха й за създанията, нарисувани от Йеронимус Бош в „Градината на земните наслади“.
— Може би ще се издрайфам отново, захарно петленце — прошепна в ухото на мъжа си. — Да не си посмял да забавиш темпото, ако стане така.
Еди изсумтя в отговор, което според Сузана означаваше, че се е съгласил с молбата й. Виждаше капчиците пот, които се стичаха по бледата кожа на лицето му, и изведнъж й дожаля за него. И на него му беше лошо. Вече знаеше какво е да минеш през устройство за телепортация, което е спряло да функционира както трябва. Тъмнокожата жена се запита дали би могла да мине през друго подобно съоръжение, ако обстоятелствата го изискваха.
Джейк погледна нагоре и видя, че покривът е направен от милиони панели с различна форма и размери; беше като да гледаш мозайка, боядисана в униформено тъмносиво. После някаква птичка прелетя през един от тях и момчето осъзна, че това не бяха панели, а стъклени плоскости, някои от които се бяха счупили. Тъмносивият цвят очевидно принадлежеше на външния свят в Тъндърклап. „Сякаш има слънчево затъмнение, което продължава вечно“ — помисли си Джейк и потръпна. Зад него Ко изджавка няколко пъти и продължи да тича напред, тръскайки глава.
ТРИ
Минаха покрай купища негодни машинарии нещо като генератори може би — след което се озоваха в лабиринт от изпотрошени вагони, доста по различни от онези, които теглеше Блейн Моно например. Някои о г тях напомниха на Сузана за вагоните, които бе виждала на Гранд Сентрал Стейшън в Ню Йорк в нейното собствено кога през 1964. Впечатлението й се затвърди и от надписа „ВАГОН-РЕСТОРАНТ“ на един от тях. Голяма част обаче изглеждаха доста по-стари; направени от тъмна ламарина или стомана, вместо от лъскав хром, те сякаш бяха излезли от някой уестърн или телевизионно шоу като „Мавърик“. До един от тях бе застинал робот, от чийто враг стърчаха куп жици. Гой държеше главата си — на която имаше фуражка с емблема „КОНДУКТОР НА ПЪРВА КЛАСА“ — под мишницата.
В началото Сузана се опитвайте да следи маршрута им из лабиринта, ала той беше толкова хаотичен, че не след дълго се отказа. Когато най-сетне се измъкнаха от него, тя забеляза на петдесетина метра от тях дървена барака с надпис „ТОВАРИ / ИЗГУБЕН БАГАЖ“. Пространството, което ги делеше, бе запълнено с изоставени колички за багаж, купища контейнери и двама мъртви Вълци. „Не — помисли си Сузана. Грима.“ Третият се бе облегнал на потъналата в полумрак странична стена на бараката, вдясно от табелата „ТОВАРИ / ИЗГУБЕН БАГАЖ“.
— Не изоставайте! — извика им старият мъж с гъстата бяла коса. — Съвсем малко остана, ала трябва да побързаме, защото, ако тахийнът от Къщата на разбитите сърца ни спина, ще ви убие.
— Както и нас — обади се най-младият от тримата и отметна косата от очите си. — Ще избие всички без Тед. Тед е незаменим. Просто е твърде скромен, за да си го признае.
Зад бараката с надпис „ТОВАРИ / ИЗГУБЕН БАГАЖ“ имаше (напълно логично, каза си Сузана) „КОЛЕТНА СЛУЖБА“. Беловласият опита вратата. Оказа се заключена, ала това по-скоро го зарадва, отколкото да го обезпокои.
— Динки? — обърна се той към най-младия от тримата. Младежът пристъпи напред и сграбчи дръжката. Сузана чу